Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Ако този човек е в Съветския съюз — каза Ренолдс, — толкова по-наложително, всъщност задължително става веднага да бъде намерен и неутрализиран.

Бейлис се хвана, че гледа разсеяно из стаята. Дори в този толкова напрегнат момент не можеше да си наложи да не мисли, че е прекалено издокаран. Това го караше да се чувствува още по̀ не на място. Повечето от тези хора бяха облечени в доста износените, несъобразени с никаква мода сини костюми на богатите по наследство. Докато Бейлис носеше тъмносив костюм от италианско трико, който изглеждаше точно толкова скъп, колкото и беше, синьо-жълто раирана връзка на клуб „Метрополитън“ и елегантни мокасини от тънка като хартия змийска кожа. Напълно си даваше сметка, че прилича на млад кариерист.

Напомни си (често го правеше) защо е тук, защо го бяха поканили да работи в тази свръхсекретна организация. Той беше един от малцината членове на Съвета за национална сигурност, които получаваха не само строго поверителния бюлетин на националното разузнаване, а и много по-секретната ежедневна сводка за президента. Това бяха десет страници най-подбрана разузнавателна информация, до която имаха достъп съвсем малко хора във Вашингтон. Организацията имаше нужда от свой представител в Белия дом, както и от някого, който да изпълнява ролята на свръзка с Маларек, човекът на М-3 във Вашингтон.

Вече го имаха. Нещо повече: Бейлис така бе наредил нещата, че фондация „Американски флаг“ подслушваше всички незащитени телефонни линии на Белия дом (за да са сигурни, че тайните им не изтичат). И най-важното — контролираше щателно телефоните на Маларек. Нищо не биваше да се оставя на случайността.

Сега Бейлис знаеше какво ще поискат от него. И три минути по-късно го чу.

Флечър Лансинг спря за миг поглед върху него и бързо го отмести встрани.

— Господин Бейлис ще трябва да се свърже с Маларек. Хората на М-3 могат да свършат тази работа.

— Не — каза пресипнало Бейлис.

Последва дълго възмутено мълчание. Бейлис видимо се изчерви.

— Искате аз да дам заповедта за убийството на Чарлз Стоун — каза той.

— Искаме да съобщите на М-3, че Стоун е в Москва, в случай че хората му не знаят — каза меко Лансинг. — Това е всичко.

Бейлис почувствува върху себе си погледите на четири чифта очи.

— Има твърде много неща, които не зная — отвърна колебливо той. — Познавам ви…, заедно… ръководихме „къртицата“. Да. Но доколко можем да бъдем сигурни в този… този М-3?…

Знаеше, че това е скандално нарушение на протокола в Светилището. Тук не се задаваха въпроси, не се поставяше под съмнение мъдростта на старейшините. Само бръмченето на климатичната инсталация нарушаваше надвисналата тишина.

— Не мисля, че той трябва да знае подробностите — каза Сандърс, навел напред рамене, сякаш все още играеше в защитата на футболния отбор в колежа.