![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Възможно е, Чарли, но когато разберем кой отсъствува от парада, явно ще е вече много късно.
Стоун се усмихна.
— Може и да не е. Слушай. Седми ноември е най-големият всенароден празник в Съветския съюз. Тържествата са несравнимо по-големи от всички останали. Никой не ги пропуска, освен ако не е на смъртно легло. Спомням си, че съм гледал заснети кадри, на които се вижда как Леонид Брежнев залита и едва се държи на крака, горе на Лениновия мавзолей. Говори се, че стоял толкова дълго на студа там, че се простудил и това била причината за смъртта му. Ако някой отсъствува, значи е свален от поста си, така че никой не би си позволил просто да си остане вкъщи.
— Дотук е ясно.
— Добре. Ако в Политбюро разберат, че някоя важна личност не присъствува на парада, това не може да не събуди подозрения и сигурно ще изпратят някого да провери къде е. Прав ли съм?
— Ти си експертът, Чарли. Аз само съобщавам за събитията.
— А какво би направила, ако искаш отсъствието ти в такъв важен ден да не събуди подозрение?
— Щях да се разболея. Много сериозно.
— Внезапно ли? — подсказа й Стоун.
— Сигурно не. А, разбирам. Господи, колко си умен! Щях да съм боледувала известно време, така че когато отсъствувам поради заболяване, това да не направи впечатление на никого.
— Точно така.
— А как да извлечем полза от това?
— Ти си репортерката. Аз винаги само съм анализирал информацията. Ти кажи.
— Медицинската документация! — рече Шарлот.
— Да! — Стоун едва не извика. — Спомняш ли си, когато Юрий Андропов беше на смъртно легло, казваха, че само се е простудил.
— А всъщност е имал бъбречна недостатъчност — допълни Шарлот. — Но това се разчу.
— Москва е град на слуховете, информацията се разпространява чрез слухове.
— Да, Чарли! Да, имам от кого да науча.
— От кого?
— Един от предшествениците ми е имал осведомител в кремълската клиника. Лекарят, който е лекувал Юрий Андропов. Той вярвал, че гласността е единственият верен път, и му дал информация за здравословното състояние на Андропов.
— Този човек има достъп до медицинската документация на ръководните кадри. Но как ще се свържеш с него?
— Хайде, Чарли, имай ми доверие. Ненапразно казват, че съм журналистката с най-много връзки в Москва. Да не мислиш, че не мога да си уредя среща с него?
— Ти си удивителна жена!
— Знаеш, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна — каза тя. — Заради паметта на баща ти. А и заради теб самия, дяволите да те вземат.
Той се наведе и я целуна. За негова изненада, тя отвърна на целувката му, после рязко се отдръпна.
Стоун заговори пръв:
— Все някой ден ще ми простиш и ще забравиш.
Тя го прониза с поглед и не отговори. Очите и се напълниха със сълзи.
Стоун изрече тези думи мъчително трудно, гласът му бе задавен. Бавно, много бавно доближи лицето си до нейното, без да откъсва очи от очите й. Нежно и колебливо докосна устните й, очаквайки да му отвърне, и когато след моментно колебание тя го целуна, веднага почувствува възбуда и сякаш нещо стегна сърцето му.
— Хей — успя да прошепне той, — не ти ли се искат мъничко ласки?
Колко странна беше любовта с нея след толкова време! Сякаш бе едновременно и непозната, и най-старата му приятелка. Чувствуваше тялото й съвсем различно, но тъкмо да забрави от колко отдавна се знаят и нещо — характерно движение, промърморена дума — връщаше всичко в паметта му. Само няколко часа бяха минали, откакто го бе отблъснала, съпротивата й бе била така възбуждаща! Някога, преди години, тя скръстваше ръце пред гърдите си, като че ли се срамуваше от тях въпреки красотата им. Сега, легнала по гръб на кревата, извиваше тяло от удоволствие, гърдите й бяха твърди и възбудени, почти съвършено закръглени и изглежда, бе загубила всичките си задръжки. Той плъзна длани по тялото й, обхвана гърдите й в шепи и започна нежно да смуче и хапе зърната, да я изучава като нещо близко и все пак непознато. Веднага си спомни тайните места, където обичаше да бъде докосвана, и ритъма, с който обичаше да се любят.
„В началото — мислеше си Шарлот — ме любеше като момче, проникваше припряно, набързо достигаше кулминацията, избухваше в мен и това беше всичко.“ Но в начина, по който се милваха, хапеха и целуваха сега, се чувствуваше такава близост помежду им, такова разбирателство! През бучащата в ушите й кръв чу Чарли леко да стене, вибрациите на дълбокия му глас тътнеха срещу стомаха й. Сякаш заразена от неговата възбуда и тя се раздвижи. Опита се да не се поддава, да се съпротивлява, но в този момент оргазмът като гореща вълна проряза слабините й, а после се разля из цялото й тяло и тя се предаде, остави се във властта му. За пръв път от години се почувствува в пълна безопасност.