Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Това не е първият случай, когато такъв човек успява да се промъкне в първите ешелони на съветското ръководство — каза старият Евън Ренолдс. — Спомнете си за Петро Шелест, който се представяше за непоклатим поддръжник на руското господство над собствения му украински народ и предан член на Политбюро. Едва по-късно бе разобличен като таен украински националист.

— Украинец или не — прекъсна го Лансинг, — важното е, че силно ненавижда цялата проклета съветска система, системата, която е погубила родителите му. Точно на това можем да разчитаме. По същество неговите интереси съвпадат с нашите.

— А вие сте давали на Павличенко зоб. — Бейлис употреби думата от шпионския жаргон за вярната, но не особено важна информация, с която се подхранват „къртиците“.

— Трохи, незначителни неща от време на време — каза Темпълтън. — Не толкова много, че да започнат да го подозират, но достатъчно, за да направи силно впечатление. Казвали сме му какво мисли президентът по даден въпрос, доколкото това не би навредило на интересите ни. Давали сме му и по-значителни неща. Предварително сме го предупреждавали за доста нападения по въздуха във Виетнам. Дори ни се наложи да провалим някои от операциите на нашето разузнаване, Плайа Хирон например, като разбрахме, че е обречена на неуспех…

— Достатъчно, за да му даде тласък нагоре по стълбата — рече Флечър Лансинг, — без сериозно да накърняваме собствените си интереси. Точно толкова, че той да изглежда страхотно проницателен.

— А защо сте сигурни, че този човек няма да се окаже по-лош и от Берия? — попита Бейлис.

Лансинг сплете пръсти.

— Ние не очакваме, че борбата за власт ще бъде безкръвна, господин Бейлис. Това, знаете ли, няма да е като изборите за президент. Но сме възхитени от мечтата му. Преди се свързвахме с него чрез посредници. През последните няколко години, откакто го избраха в Политбюро. Павличенко очевидно е счел за неблагоразумно да допуска каквито и да било контакти.

— За каква мечта говорите?

— Чували ли сте за Киевската Рус? — поинтересува се Лансинг. — Вие сте съветолог, нали така?

— В университета бях специалист по съветските въпроси, не по руските — отвърна Бейлис.

Лансинг поклати глава с леко неодобрение.

— Едва ли човек може да знае за Съветския съюз нещо, което наистина си струва, без да познава из основи руската история. През единадесети век това, което е сега Русия, е било една политическа общност, национална държава, известна като Киевска Рус, начело с княз Ярослав, наричан още княз Ярослав Мъдри. Това е била първата руска държава. По онова време Киев е бил седалището на руската власт. Вие, разбира се, знаете, че Киев е столицата на съвременна Украйна.

— Това ми е известно, сър — дръзко го прекъсна Бейлис.

— Така. Киевска Рус поддържала тесни приятелски връзки с европейските царе. Тя била децентрализирана федерация на сравнително самостоятелни области. Търговията била в разцвет. Там е люлката на руското възраждане.