![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — лаконично отговори Ралф, защото не можеше да измисли как да продължи. Клод го спаси от неловкото положение:
— Не ми казвай. Оня може би ми чете мислите.
— Вярваш ли, че съществува?
— Вярвам на всичко, в което вярва онази Холи. Вярвам и че снощи тук май се е навъртал някой. Затуй не искам да знам за какво сте си говорили с мама.
— Правилно. Смятам, че някой от нас трябва да пренощува тук. Предлагам да остане лейтенант Сабло.
— Неприятности ли очакваш? Защото в момента не усещам нищо освен глад.
— Е, не точно неприятности — отговори Ралф. — Казах си, че ако нещо лошо се случи тук и ако има очевидец, убеден, че злодеят много прилича на Клод Болтън, ще е хубаво полицай да свидетелства как не си напускал къщата на майка си.
— Да, май имаш право — замислено промърмори Клод. — Само че нямаме стая за гости. Диванът е разтегателен, обаче се случва майка ми да я мъчи безсъние и тогава отива в дневната да гледа телевизия. Луда е по ония проповедници — мошеници, дето все просят пари за „благородна кауза“… Ха, сетих се. В задното антре държим резервен дюшек, а нощта ще е топла. Лейтенантът може да спи навън.
— В беседката?
Клод се засмя:
— Точно! Сам я построих с ей тези две ръце.
12.
Холи препече за пет минути пилешкото на най-горната скара в готварската печка и то хвана хрупкава коричка. Седмината вечеряха в беседката (Клод беше монтирал рампа за инвалидната количка на Лави) и разговорът след това беше оживен и приятен. Клод се оказа страхотен разказвач и развесели компанията с историите (забавни и духовити, но не и цинични) за кариерата си като „специалист по сигурността“ в „Само за джентълмени“. Всички много се смяха, най-гръмко се кикотеше госпожа Лави Болтън. Гвоздеят на вечерта беше разказът на Хауи Голд как един негов клиент, опитвайки се да докаже, че е психически негоден да бъде изправен пред съда, си беше смъкнал панталона и го беше размахал пред съдията. Лави се смя толкова дълго, че накрая се закашля и едва не припадна.
Причината за пътуването им до Мерисвил не беше спомената нито веднъж.
Лави не си беше отпочинала достатъчно преди вечерята, затова, щом се нахраниха, заяви, че пак ще си легне:
— Като си купиш храна за вкъщи, не се налага да миеш купища тенджери и тигани, а чиниите и приборите ще измия утре сутринта, ей тъй, както си седя на количката. Само глупавата кислородна бутилка ми пречи, ама няма как. — Обърна се към Юн: — Още ли държиш да спиш навън, лейтенант Сабло? Представи си, че пак дойде някой като снощи…
— Няма страшно, госпожо. Въоръжен съм, пък и на чист въздух е по-приятно.
— Както кажеш. Ама да знаеш, че винаги можеш да влезеш в къщата. Нищо чудно след полунощ да излезе силен вятър. Задната врата ще е заключена, обаче ключът е ей там. — Тя посочи една голяма саксия, скръсти ръце на мощната си гръд и леко се поклони. — Свестни хора сте вие. Благодарна съм, задето искате да помогнете на моето момче. — Обърна количката и я подкара към къщата. Шестимата поседяха още малко в беседката.
— Госпожа Болтън е добра жена — отбеляза Алек.
— Имаш право — кимна Холи.
Клод си запали една „Типарило“ и се усмихна:
— Ченгетата са на моя страна и ме пазят. За първи път ми се случва. Яко!
— Има ли „Уолмарт“ в Плейнвил? — попита Холи. — Искам да купя някои неща и обожавам магазините на тази верига.
— Няма. И по-добре, щото майка също ги обожава и отидем ли там, с часове не мога да я изкарам. Ние, тукашните, си имаме „Хоум Депо“ в Типит.
— И това върши работа. — Тя стана. — Преди да си тръгнем, ще измием съдовете, за да не се мъчи майка ти сутринта. Утре ще се върнем за лейтенант Сабло, после потегляме обратно. Мисля, че приключихме тук. Нали, Ралф? — Погледът ѝ му подсказа, че трябва да отговори утвърдително. Тя се обърна към Голд и Пели:
— Вие как мислите?
— Имаш право — кимна Хауи.
— Нямаме повече работа тук — побърза да потвърди Алек.
13.
Влязоха обратно в къщата само петнайсет минути след като Лави величествено се беше оттеглила с инвалидната си количка, но от стаята ѝ се разнасяше задавеното ѝ хъркане. Юн напълни умивалника с препарат, запретна ръкави и се захвана да мие няколкото чинии и прибори от вечерята. Ралф ги подсуши с кърпа, Холи ги прибра. Навън още беше светло и Клод заедно с Хауи и Алек обиколиха къщата, като оглеждаха за следи, оставени от снощния „посетител“… ако наистина е имало такъв.