![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Някой откачен! — заяви Хауи.
— Да речем, че си прав — намеси се Ралф. — Как го намира? Чрез обява във вестника или го взема под наем от психиатрична клиника?
— Добре, де — промърмори Голд. — Приемаме, че е сам, крие се в Мерисвил Хол и чака да го хванем. Да го изложим под унищожителните лъчи на слънцето, да му забием кол в сърцето или и двете.
— В романа от Брам Стокър отсякоха главата на Дракула и му запушиха устата с чесън — обясни Холи.
Хауи хвърли фенерчето на леглото и вдигна ръце:
— Бива. Отиваме в „Шопуел“, купуваме чесън и сатър, защото пропуснахме да се снабдим от „Хоум Депо“.
— И куршум в главата ще свърши работа — намеси се Ралф.
Помълчаха, като че ли обмисляха всички варианти, после Голд заяви, че отива да си легне, и добави:
— Преди това ми кажете какъв е планът за утре.
Ралф предположи, че Холи ще отговори, но тя безмълвно извърна поглед към него. Едва сега той забеляза с тревога (и със съчувствие) тъмните сенки под очите ѝ и бръчките, вдълбали се в ъгълчетата на устните ѝ. Самият той беше уморен, навярно всички бяха изтощени, ала Холи Гибни беше на края на силите си, само куражът ѝ я крепеше. За човек с нестабилна психика това бе равнозначно на ходене по тръни. Или по натрошени стъкла.
— Няма да предприемаме каквото и да било преди девет — отговори той. — Трябва да спим поне осем часа, дори повече, ако е възможно. После си стягаме багажа, напускаме хотела, връщаме се в къщата на Болтън да вземем Юн ѝ оттам потегляме към Мерисвил Хол…
— Което ще е голяма грешка, ако искаме Клод да си помисли, че се връщаме у дома — прекъсна го Алек. — Ще се учуди, че не тръгваме обратно към Плейнвил.
— Добре де, ще кажем, че първо отиваме в Типит, защото… ммм… ами, понеже сме забравили да купим нещо от „Хоум Депо“.
— Доста прозрачно — отбеляза Хауи.
— Помниш ли името на щатския полицай, който навести Клод, за да разговаря с него?
Ралф не си спомняше, но в айпада си беше въвел цялата информация, свързана с този случай. Процедурата си е процедура дори когато преследваш вампир.
— Казва се Оуен Сайп.
— Добре. Ще кажете на Клод и на маминка (което ще е равнозначно да кажете на Другия, ако той наистина чете мислите на Болтън), че се е обадил полицай Оуен Сайп, за да съобщи, че човек, отговарящ на описанието на Клод, е издирван от ченгетата в Типит във връзка с обир, кражба на кола или проникване с взлом в частен дом. Юн ще потвърди, че Клод си е бил вкъщи през цялата нощ…
— Не и ако самият той е спал в беседката — намръщи се Ралф.
— Твърдиш, че не би могъл да чуе, когато Клод включи двигателя? Гърнето на неговата таратайка още преди две години е било за смяна.
Ралф се усмихна:
— Имаш право.
— Така. Казвате, че заминавате за Типит да разберете за какво става въпрос и че ако тази следа води наникъде, отлитаме обратно за Флинт Сити. Как ти се струва?
— Добре. Само гледай Клод да не види фенерчетата и каските.
15.
Единайсет часът мина и замина; Ралф лежеше на изтърбушения мотелски креват и си казваше, че трябва да изгаси лампата, обаче не я изключваше. Обади се на Джийни и разговаря с нея почти половин час — за разследването, за Дерек, за маловажни неща. После реши да включи телевизора — може би любимите на Лави Болтън среднощни проповедници щяха да му подействат като приспивателно… или поне щяха да прекратят безумната гонитба на мислите в главата му, — но като натисна копчето на дистанционното, на екрана се появи съобщение: В МОМЕНТА САТЕЛИТНАТА АНТЕНА НЕ РАБОТИ, БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ТЪРПЕНИЕТО. Тъкмо когато посегна да изгаси нощната лампа, някой тихо почука на вратата. Той прекоси стаята, понечи да отвори, но се отказа и погледна през шпионката — напразно, защото беше зацапана от мръсотия или от нещо друго.
— Кой е? — попита.
— Аз съм. — Гласът на Холи беше плах като почукването ѝ.
Ралф ѝ отвори. Тениската ѝ се беше измъкнала от панталона, сакото, което беше наметнала, защото навън бе застудяло, бе провиснало комично на една страна. Надигащият се вятър разрошваше късата ѝ прошарена коса. Ралф забеляза, че тя носи айпада си, после забеляза и друго — че той е по боксерки, които не се закопчават отпред и леко зеят. Спомни си как като хлапета се майтапеха: „Кой ти даде разрешително за продажба на хотдози?“
— Събудих ли те?
— Не. Заповядай.
Тя се поколеба, после влезе в стаята и седна на единствения стол, а Ралф побърза да си обуе панталона и започна да я кори:
— Защо не се опиташ да поспиш, Холи? Изглеждаш капнала от умора.