„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

През ноември 1957 г., когато всички прогресивни хора в света тържествено отбелязваха четиридесетгодишнината на Великата октомврийска социалистическа революция, която откри нова светла ера в историята на човечеството, в Москва се състоя съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии от социалистическите страни, на което беше приета декларация, и съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии, които приеха манифест на мира. В двата документа се подчертава, че комунистическите и работническите партии считат борбата за мир като своя първостепенна задача.

С всеки изминат ден се разширява движението на привържениците на мира. В редовете на борците за мир се намират и прогресивните сили в САЩ и Англия. Английските прогресивни сили например все повече и повече се убеждават в това, че „Русия не само няма никакви агресивни намерения, но и от ден на ден прави всичко възможно, за да се дойде до мирни преговори по всички въпроси с цел да се отстранят каквито и да било предлози за война. Политиката на Съветския съюз винаги е насочена към мир и дружески отношения с всички страни.“504

От нова война са заинтересовани само капиталистическите монополи, които получиха колосални печалби от двете световни войни. Политиката на шепата монополисти е в противоречие не само с интересите на работническата класа, но и с всички слоеве на капиталистическото общество — с интересите на селяните, интелигенцията, дребната и средната буржоазия. Всичко това увеличава силата на привържениците на мира.