„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Американските монополисти, стремейки се към неограничено световно господство, изтласкват своя „по-млад партньор“ от най-важните политически, икономически и стратегически позиции. Американските монополи изтласкват своите британски конкуренти дори от границите на собствената им Британска империя.
Районът на Близкия и Средния Изток вече влиза в сферата на американските интереси. Средиземно море не е повече „британско езеро“, а значителни петролни богатства на Близкия Изток през време на Втората световна война попаднаха в здравите ръце на американските петролни монополи.
По данни на „Журнал де Женев“ от 22 декември 1948 г., едрите петролни компании в САЩ си осигуриха контрола над 43% от петролните резерви на Близкия Изток.
В резултат на Втората световна война американските империалиста станаха и по-богати, и по-силни от своите английски конкуренти. Например в периода между 1939–1948 г. английският износ в Канада се увеличи 3 пъти, а американският — 4 пъти: английският износ в Индия нарасна 4 пъти, а американският — 7 пъти; в Малая английският износ се увеличи почти 3 пъти, а американският — 8 пъти.
Неудържимото проникване на американския капитал в сферата на английските интереси се вижда от следната таблица.
Като цяло делът на САЩ в износа на световния пазар се повиши от 13,5% през 1938 г. на 32,6% през 1947 г., през това време делът на Англия си остава на равнището на 1938 г. — 10,3%.
Политическите и икономическите противоречия между САЩ и Англия, отчаяната борба между тях за преразпределянето на стесняващия се капиталистически свят води до криза в коалиционната стратегия.
В плановете на най-агресивните кръгове в САЩ на Англия се определя ролята на основен плацдарм за нападението над Съветския съюз от въздуха.502 Военните ръководители на САЩ разглеждат английските острови като „непотъващ самолетоносач“, на който могат да се настанят американските ескадрили от стратегическата авиация. На английските острови САЩ построиха вече „19 американски летища, от които, съгласно плана, трябва да излитат бомбардировачи за хвърляне на атомни бомби над Русия“503. По такъв начин чрез създаването на всевъзможни военни блокове и пактове САЩ се стремят да укрепят своето господствуващо положение в капиталистическия свят, а с ръцете на своите съюзници да вадят жарта от огъня.
Надпреварването във въоръжаването и подготовката за нова война реакционните кръгове в САЩ се опитват да прикрият с мнимата заплаха от Съветския съюз. Американската реакционна пропаганда, разпространяваща сега варианта за заплаха от нападение от Съветския съюз, е най-чудовищна лъжа. Агресивните кръгове в САЩ се стремят да разпалят нова война, противодействуват на мирното уреждане на международните въпроси, упорито се отказват от намаляването на въоръжените сили, от забраняване използуването и произвеждането на атомно и водородно оръжие. Те се опитват да заплашват своите народи с несъществуващата опасност за напа-дение от СССР, да объркат трудещите се с лъжи за Съветския съюз и страните с народна демокрация и да маскират престъпните заговори на империалистите срещу мира и безопасността на народите с фалшиви речи за своето миролюбие.
Обаче американската реакционна пропаганда няма да успее да оклевети Съветския съюз. Миролюбивата външна политика на Съветския съюз е потвърдена от всички негови дела.
Съветските хора желаят да живеят в мир и дружба с всички народи и това доказват със своите дела. От 1955 г. до 1958 г. въоръжените сили на Съветския съюз бяха намалени с 2140 млн. души. На 31 март 1958 г. Върховният съвет на СССР прие постановление за едностранното прекратяване от Съветския съюз опитите с всички видове атомно и водородно оръжие.
В Съветския съюз не се води никаква пропаганда за война. Съветските хора решително са против „превантивната война“ или „внезапните“ нападения. Съветският съюз и занапред ще прави всичко възможно за постигането на международното сътрудничество и за мирно съвместно съществуване на различните обществени системи. Миролюбивата политика на Съветския съюз и страните с народна демокрация отговаря на интересите на народите от целия свят и в това число на народите на САЩ и Англия.
502
Politics of the А-Bomb, by Crossman, „The New Statesman and Nations“, August, 23, 1952, p. 214.
503
Harry Pollitt. Negotiate Now, p. 6.