„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Скоро след завършването на Втората световна война агресивните империалистически кръгове в САЩ развърнаха трескава дейност за подготовка на нова война. Плановете за военни авантюри са насочени срещу лагера на социализма. Курсът на вдъхновителите на третата световна война получи наименованието политика „от позиция на силата“. Агресивните сили в САЩ разпалиха и продължават да разпалват така наречената „студена война“ и се стремят на всяка цена да запазят международното напрежение („стоейки на ръба на войната“).
Вдъхновителите на „студената война“ създадоха затворени агресивни групировки — Североатлантически блок, Западноевропейски съюз, СЕАТО (военен блок в Югоизточна Азия) и други.
Североатлантическият съюз (НАТО) с участието на САЩ, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Канада, Исландия, Италия, Норвегия, Дания и Португалия беше създаден на 4 април 1949 г. в Вашингтон. На 18 февруари 1952 г. членки на НАТО станаха Гърция и Турция. На 23 октомври 1954 г. в Париж на съвещанието на министрите на външните работи на 14 страни, членки на НАТО, беше подписано съглашение за преобразуването на Брюкселския военен договор от 1948 г. в Западноевропейски съюз с участието в него на Западна Германия и Италия и за включването в Североатланти-ческия съюз по такъв начин на Западна Германия. Брюкселският пакт от 1948 г., както е известно, беше подписан от Англия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Създаването на Западноевропейския съюз даде възможност на агресивните германски милитаристи да се въоръжат, да създадат своя армия, да имат атомно оръжие и да заплашват мира и безопасността в Европа.
През октомври 1954 г. в Манила (Филипините) беше създаден нов агресивен военен блок под наименованието „договор за колективна отбрана в Югоизточна Азия“ (СЕАТО) в състав САЩ, Англия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Тайланд, Пакистан и Филипините.
В Средния и Близкия Изток съществува военна групировка в състав Англия, Пакистан, Иран и Турция. Тази агресивна групировка е свързващо звено между НАТО и СЕАТО.
Освен това САЩ имат редица двустранни договори, като например за военна помощ с франкистка Испания (1953 г.), пакт за гарантиране безопасността с Япония (1951 г.) и др.
Всички тези групировки са насочени срещу Съветския съюз и страните с народна демокрация.
Организаторите на военните блокове събират всички сили на реакцията, създават на чужди територии около Съветския съюз свои военни бази. Те мечтаят за „кръстоносен поход“ на целия империалистически лагер срещу Съветския съюз и страните с народна демокрация. Затова стратегическите планове за трета световна война се разработват вече не на карти, а на глобуси, за да обхванат военните действия изведнъж цялото земно кълбо.
Въпреки че след Втората световна война никой не заплашваше САЩ с нападение, общата численост на американските сухопътни сили достигна през 1954 г. 3 600 000 души.
С цел да създадат огнище на война в Европа монополите в САЩ и Англия трескаво готвят въоръжение, в това число атомно и водородно, за западногерманската агресивна армия. Още в периода на завършващите боеве в Европа през 1945 г. Чърчил даде указание на Монтгомери да събира фашисткото оръжие и да има готовност отново да го раздаде на хитлеристите за въоръжена борба срещу Съветския съюз. Днес реван-шистките управляващи кръгове в Западна Германия открито възраждат агресивната армия начело с хитлеристки генерали.
В Западна Германия се формират 12 дивизии, в това число шест моторизирани, четири танкови и две механизирани с обща численост 500 000 души. Седем дивизии вече са предадени на НАТО. Военновъздушните сили се развръщат в състав от 1500 самолета с обслужващ персонал от 80 000 души.
Но това е само началото. Германските реваншисти планират да увеличат броя на кадровите дивизии до 30, а след това и до 60 дивизии.
Вървейки по стъпките на Хитлер, западногерманските управляващи кръгове през юли 1956 г. въведоха всеобща военна повинност, а през август същата година обявиха извън закона комунистическата партия. Разгулът на реакцията в Западна Германия убедително доказа, че германските милитариста взеха курс на ускорена подготовка на нова война.
Възраждането на германския милитаризъм и реваншизъм създава пряка заплаха за всички народи на Европа, тъй като в Западна Германия дрънкат оръжие същите тези сили, които през 1939 г. разпалиха Втората световна война.
Реакционните кръгове в САЩ и Англия планират използуването на въоръжените сили на германските милитаристи като ударен брониран юмрук. Те разчитат на тях като на главна сила на сухопътните войски в Западна Европа.