„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Американо-английският реакционен печат с невиждан цинизъм описва бъдещата атомна война срещу СССР и страните с народна демокрация. Октомврийският брой на американското списание „Колерс“ от 1951 г. от първата до последната страница е посветен именно на този въпрос. Садизмът, с който авторите излязоха в този брой и описват разрушенията и убийствата, наистина е чудовищен. Не изостава от тези садисти и английският фелдмаршал Монтгомери, който заяви още през 1949 г., че новата война „ще бъде за нас истински празник, ние ще избием много хора“.
В последното време реакционните кръгове в САЩ и Англия все по-широко и по-настойчиво пропагандират идеята „за превантивна война“ срещу Съветския съюз и целия социалистически лагер.
Американските империалисти планират всички нови военнотехнически средства за борба да използуват в един съкрушителен удар главно от военновъздушните бази, разположени на чужди територии около Съветския съюз.
В тези налудничави планове особено място се определя на Северна Африка, а също и на страните от Близкия и Средния Изток.
Американските империалисти сега се стараят да превърнат цяла Африка в огромна военна база. Тук, в Средиземноморския басейн, американските военни ръководители провеждат широки военни приготовления. Американските вдъхновители на нова война разглеждат Средиземно море като изходен район за нападение срещу СССР, тъй като разстоянието от авиобазите на САЩ в този район до най-важните центрове на Съветския съюз е напълно преодолимо от съвременната авиация. Американското списание „Рипортер“ от 3 април 1951 г. помества статия на В. Хеслер под многозначителното заглавие „Средиземно море — път към Русия“. В тази статия Средиземно море се определя като главен път към централната част на Съветския съюз.
В средата на януари 1952 г. началник щаба на военноморските сили на САЩ, адмирал Фехтлер, изпрати доклад до Националния съвет на безопасността на САЩ под заглавие: „Американската политика в Средиземно море“. Копие от този доклад беше взето от английските разузнавателни органи в САЩ, попадна и във Франция, където беше публикувано във вестник „Монд“ от 10 май 1952 г. В доклада Фехтлер разглежда средиземноморския театър като главен театър на настъпателните операции срещу Албания, България и Румъния.
В доклада е разгледан въпросът за необходимостта от изтласкването на англичаните от Либия, за да вземат в свои ръце удобните стратегически бази на териториите на бившите италиански колонии. Необходимостта от Либия за САЩ Фехтлер обяснява с това, че „от Либия американската авиация може без труд да атакува промишлените центрове на запад от Съветския съюз, а морските сили на САЩ могат да намерят в Триполи и Бенгази отлични бази, чийто снабдяване се осигурява лесно“.
Подражавайки налудничавите идеи на Мусолини, американските монополисти се опитват да превърнат Средиземно море в „американско езеро“. С тази цел по цялото крайбрежие на Средиземно море се строят американски военни бази.
Втората световна война не премахна нито политическите, нито икономическите противоречия на капитализма. Напротив, всички противоречия, присъщи на капитализма, още повече се изостриха (между производителните сили и производствените отношения, между буржоазията и работническата класа, между монополите и всички слоеве на народа, между монополистите в САЩ и народите от другите страни и дори с буржоазията от тези страни). Тези противоречия разклащат лагера на империализма.
С най-голяма сила се разгарят противоречията между САЩ и Англия. Англо-американските противоречия засягат жизнените икономически и политически интереси на двете страни. Особено остра борба между САЩ и Англия се разгаря на икономическия фронт: в областта на търговията, финансите, добиването на суровини, пазарите и сферите на влияние.
През 1951 г. генералният секретар на Английската комунистическа партия, Полит, приведе характерен пример: „Щом като Англия и, разбира се, другите страни участници в Атлантическия пакт се, задължиха значително да увеличат своите разходи за въоръжение, американският едър капитал разви усилена дейност. Той започна да изкупува всички суровини, които са необходими за програмата за превъоръжаване, и «ги натика в ъгъла», като милостно предложи да ни продаде необходимото количество от тези суровини на високи цени.“501
501
Harry Pollitt. Negotiate Now, p. 7.