Лейди Полунощ [bg]

За миг тя видя мрак в сърцето на огъня, съзря вътрешността на пещерата върху средоточието, изрисувана с поезия и символи, а после от тъмнината се протегнаха две ръце и отскубнаха момичето от хватката на Стърлинг. Ема ги зърна само за миг, насред пламъците и хаоса, но те като че ли бяха дълги бели ръце... странно разкривени, сякаш от тях бяха останали единствено костите.

Давейки се в кръвта си, безсилно отпуснато и издъхващо, момичето бе издърпано в мрака. Стърлинг се обърна и се ухили на Ема. Върху ризата му имаше кървави отпечатъци от ръце, острието на ножа му бе алено.

- Закъсняхте! - провикна се той. - Закъсняхте, нефилими! Тя беше тринайсетата... последната!

Диего изруга и се хвърли напред, ала огнената стена лумна отново и го запрати назад, поваляйки го на колене. Стиснал зъби, той се изправи и отново тръгна напред.

Стърлинг вече не се усмихваше. В жълтеникавите му очи припламна страх. Той протегна ръка и скелетоподобната длан посегна от сърцето на огъня, за да го изтегли след момичето.

- Не! - Ема скочи и се претъркули под огнената вълна, сякаш се гмуркаше под морска вълна. Сграбчи крака на Стърлинг, впивайки пръсти в прасеца му.

- Пусни ме! - изкрещя той. - Пусни ме, пусни ме! Пазителю, вземи ме, отведи ме от тук...

Костеливата ръка го теглеше и Ема усети как Стърлинг започва да й се изплъзва. Вдигна парещите си сълзящи очи тъкмо навреме, за да види как Кристина хвърля ножа си. Той се заби в хищническата ръка, костите изпращяха и ръката се прибра трескаво, пускайки Стърлинг, който се строполи тежко на земята.

- Не! - Стърлинг се надигна на колене, протегнал ръце напред, докато огънят угасваше. - Моля те! Вземи ме с теб...

Тримата ловци на сенки се нахвърлиха отгоре му. Диего го сграбчи и грубо го изправи на крака. Стърлинг се изсмя болезнено.

- Не можахте да ме спрете. Глупави момичета, влачещи се подире ми, опитващи се да ме защитят...

Диего го блъсна силно, ала Ема поклати глава.

- Когато те избраха в Лотарията - каза му тя през пресъхнало гърло, задавайки въпроса, чийто отговор вече знаеше, - не те избраха, за да бъдеш убит. Избраха те, за да убиеш?

- 0, Разиел - прошепна Кристина. Беше сложила ръка на гърлото си и стискаше медальона си; изглеждаше потресена.

Стърлинг се изплю на земята.

- Точно така. Изберат ли твоя номер, трябва да убиеш или да бъдеш убит. Също като вас, Рен не знаеше как действа Лотарията. Съгласи се да се срещнем тук. Тъпа кучка. - Очите му бяха почти обезумели. - Аз я убих и Пазителят я взе и сега ще живея вечно. Веднага щом Пазителят ме открие отново. Ще получа богатство, безсмъртие, всичко, каквото поискам.

- Убил си заради това? - попита Кристина. - Превърна се в убиец?

- Превърнах се в убиец в мига, в който изтеглиха името ми в Лотарията - каза Стърлинг. - Нямах избор.

В далечината се разнесе звук на полицейски сирени.

- Трябва да се махнем от тук. - Кристина погледна към разбитата кола на Стърлинг и кръвта на улицата. Ема вдигна Кортана и бе възнаградена с изражение на вцепеняващ страх върху лицето на Стърлинг.