Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Много обезпокоени скитнически кланове вече бяха изтеглили независимите си небесни мини от други газови гиганти, бяха ги издигнали над атмосферата и сега те бездействаха в орбита. Ектипроизводството беше намаляло до съвсем малка част от стойностите преди атаката срещу Синята небесна мина. Теранският ханзейски съюз все още не усещаше дефицита, ала Джес бе убеден, че председателят Венцеслас и крал Фредерик вече са наясно с предстоящия недостиг на космическо гориво. Тази криза бързо трябваше да се преодолее.
Той отвори комуникационния канал в малкия си кораб. Всички доброволци го слушаха от собствените си съдове.
— Моят брат загина там долу. Също и представители на много от вашите кланове. В името на Пътеводната звезда, сега зависи от нас да направим нещо.
Той си пое дъх. Не беше репетирал речта си.
— Скитниците не са агресивен народ. Ние нямаме внушителна военна сила или оръжия за масово унищожение. Но не позволяваме да си играят с нас. Ние ще окажем съпротива на врага и ще отмъстим за загиналите си роднини. Никой от нас не може да избяга от тази задача. Аз определено нямам такова намерение.
По радиостанцията се разнесоха клетви и тихи одобрителни възгласи, яростна решителност, която задушаваше тлеещия страх.
— За щастие, вселената ни дава собствените си оръжия — каза Джес. — И ние ще ги използваме.
Системата бе заобиколена от кометни фрагменти, исполински ледени кълба, които щяха да бъдат превърнати в бомби. На Плумас Джес вече беше анализирал картата на Куйперовия пояс, бе проектирал милиони кометни орбити и беше симулирал резултатите от пертурбациите. Бе открил над хиляда кълба, всяко от които щеше да предизвика невероятни опустошения на Голген.
Джес имаше интуиция за небесна механика и орбитални маневри. Винаги особено се беше отличавал в навигацията и скитническите „звездни игри“, беше гледал на съзвездията от различна перспектива и бе поставял наблюдателя на обективна карта на Спиралния ръкав. Като по-млад обичаше да разглежда картите, често заедно с Тасия, и да си представя различни места, които никога не беше посещавал, екзотични светове или галактически явления, които не можеха цялостно да се възприемат чрез миниатюрните изображения на екраните.
Сега скърцаше със зъби и се взираше в небесната картография на Голген със съвсем друга цел. Тежките и неумолими пътища, установени от небесната механика, често отнемаха векове и той бе елиминирал повечето алтернативи, като бе избрал само онези комети, които можеха да се спуснат в стръмна хиперболична орбита, огромни гюлета с достатъчно кинетична енергия, за да нанесат удар, равностоен на хиляди атомни бойни глави.
Неговите плумаски десантчици — работници от вододобивната фабрика и ледени инженери — носеха автоматични реактивни дюзи, които щяха да откъснат и запратят парчета от кометната маса в противоположната посока. Този постоянен откат щеше да продължи много седмици и постепенно щеше да промени орбитата на кометата и да я насочи към газовия гигант.
— Всички знаете целите си. Да започнем да изтикваме тези големи ледени бомби и да ги хвърлим срещу Голген. — Джес сниши глас. — Извънземните не знаят каква беля са си навлекли.
Скитническите кораби се пръснаха, за да пресекат пътищата на премятащите се в космоса айсберги. Работниците разбираха минималните толеранси и точността, които се изискваха. В края на краищата те бяха работили при взискателния Брам Тамблин. Всеки скитник, който я караше през просото и проявяваше небрежност, скоро плащаше с живота си — и често с кръвта на много невинни.
Джес пак провери товара си и насочи кораба към избраната цел — голяма комета, вече движеща се към вътрешните части на системата. Напусна периферията на Куйперовия пояс в близост до еклиптиката.
Младият мъж носеше подплатени работни дрехи, удобен гащеризон с десетки джобове, закопчалки и колани за инструменти. Отгоре се бе увил във везан плащ, старо семейно съкровище, ушито от майка му, преди да загине в ледената цепнатина на Плумас. Върху него бяха избродирани шарки и имената на Рос, Джес и Тасия на фона на скитническата верига. Сърцето му се сви при мисълта как се беше пръснал задружният му клан, как бе оредяло семейството му. Ала положението щеше да се промени.
Отделните групи стигнаха на снежните си топки, прикрепиха корабите си към тях и слязоха на повърхността, за да инсталират оборудването. През целия ден предаваха съобщения и осведомяваха Джес за напредъка си. С измамно предпазливи движения други членове на екипа му бяха изстреляли рояк комети като сачми към газовия гигант. Сега бе нужно само време и небесна механика. Бомбардировката щеше да продължи години, удар след удар.