Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
ТРИ
През следващите три часа се натъкнаха на още четиринадесет стражи, повечето от които хора. Роланд изненада Джейк, като уби само двамата, които ги обстрелваха, скрити зад противопожарния камион, чието предно колело бе хлътнало в стълбищната шахта. Останалите бяха пощадени — Стрелеца ги обезоръжи с думите, че всички стражи, останали в поселището след сигнала, прогласяващ вечерната смяна на караула, ще бъдат разстреляни на момента.
— Но къде да отидем? — попита един тахийн със снежнобяла глава на петел и огромен яркочервен гребен (той заприлича на Джейк на Фогхорн Легхорн62).
Роланд поклати глава.
— Не ме е грижа къде ще отидете — заяви, — стига да не сте тук, когато прозвучи вечерната тръба, разбирате ли? Вършихте дяволска работа тук, но Адът вече е затворен и смятам да направя всичко възможно тази порта да остане затворена завинаги.
— Какво искаш да кажеш? — попита боязливо Фогхорн Легхорн боязливо, ала единственото, което му рече Стрелеца, бе да предаде посланието му на всички други стражи, които види.
Пощадените тахийни и отрепки напуснаха „Алгул Сиенто“ по двойки и тройки, като от време на време се обръщаха и хвърляха нервни погледи през рамо. Джейк си помисли, че имат пълното право да се страхуват, защото лицето на неговия дин бе непроницаемо, мрачно и потънало в скръб. Еди Дийн лежеше на смъртния си одър и Роланд от Гилеад нямаше да понесе някой да му противоречи.
— Какво ще направиш с това място? — попита Джейк, след като чуха следобедния сигнал. Тъкмо минаваха покрай димящите развалини на дома „Дамли“ (роботите-пожарникари бяха сложили на всеки пет метра знаци с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ВОДИ СЕ РАЗСЛЕДВАНЕ“), забързани към Еди.
Неговият дин само поклати глава, без да отговаря на въпроса му.
В Парка Джейк забеляза шестима Разрушители — застанали в кръг и сплели ръце. Приличаха на участници в спиритичен сеанс. Освен Шийми, Тед и Дани Ростов там имаше две жени (млада и по-възрастна) и някакъв набит мъж, който приличаше на банкер. Зад тях се виждаха труповете на петдесетина мъртви стражи, загинали по време на тазсутрешната акция — телата им бяха покрити с одеяла и единствено краката им стърчаха навън.
— Знаеш ли какво правят? — попита Джейк, имайки предвид някогашните Лъчеубийци — другите бяха просто мъртви и това щеше да е основното им занимание отсега нататък.
Роланд хвърли бегъл поглед на наредените в кръг хора.
— Да.
— Какво?
— По-късно ще ти кажа — отвърна му Стрелеца. — Сега ще отдадем почитанията си на Еди. Ще имаш нужда от цялото си спокойствие, а това означава да изпразниш напълно съзнанието си.
ЧЕТИРИ
Сега, докато седеше заедно с Ко пред пустеещата кръчма „Детелина“ с неоновите й реклами на бира и безмълвен джубокс, Джейк размишляваше колко правилно бе постъпил неговият дин, когато му позволи да напусне стаята, където лежеше смъртнораненият им приятел, за което момчето бе преизпълнено с благодарност към него. Нямаше и час, откакто бяха влезли при Еди — жизнените му сили се топяха с всеки изминал миг, ала младият стрелец се бореше до последно, оставяйки отпечатъка на забележителната си воля върху последните сантиметри от гоблена на живота си, — когато Роланд погледна към Джейк, видя неизмеримата мъка, изписана на лицето му, и му каза да излезе навън.
Тед Бротиган бе организирал няколко души, които положиха мъжа на Сузана на носилка и го отнесоха до дома „Корбет“, където го оставиха в просторната спалня на апартамента на домоуправителя, разположен на първия етаж. После носачите излязоха навън, оставайки в двора на сградата; не след дълго и останалите Разрушители се присъединиха към тях. Когато Роланд и Джейк пристигнаха, някаква червенокоса жена пристъпи напред и застана пред Стрелеца.
„Не бих направил това, госпожо — помисли си Джейк. — Не и този следобед.“
Въпреки екстремните събития тази жена — която изглеждаше като пожизнен председател на градинарския клуб на майка му — бе намерила време да си сложи пудра, руж и червило, червено като машините на противопожарен отряд „Браво“. Тя се представи като Грейс Ръмбълоу (някога от Олдършот, Хемпшир, Англия) и поиска да разбере какво ще стане отсега нататък — къде щяха да отидат, какво щяха да правят, кой щеше да се грижи за тях. В общи линии същите неща, които питаше и тахийнът с глава на петел, ала с други думи.
— Защото тук се грижеха за нас — натърти Грейс Ръмбълоу със звънливия си глас (тя почти пропя „нас“) — и не сме в състояние, поне засега, да се грижим сами за себе си.
62
Известен анимационен герой от филми на „Уорнър Брадърс“ — Б. пр.