Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Когато любопитството им надделя и се върнаха час по-късно, джиповете бяха изчезнали и бунгалото бе празно, сякаш никой не бе отсядал в него. Поспориха дали да кажат на управата на курорта какво са видели, но решиха да не го правят. Туризмът и без това не вървеше и щяха да ги нахокат, че са прогонили клиенти. Пък и сигурно нямаше да им повярват. Затова решиха да си мълчат. Това щеше да е тяхната тайна. Седемдесет години по-късно, стари и прегърбени, двамата щяха да пушат шиша и да си спомнят нощта, когато бяха открили група тайни агенти в скривалището им до морето.
34.
Йерусалим
Когато пристигна в участъка в седем сутринта във вторник, Бен Рои беше в добро настроение. Определено по-добро, отколкото предишния ден. Беше спал добре, утрото беше прекрасно, а вечерта щеше да вечеря със Сара. Тя щеше да му сготви за първи път, откакто се бяха разделили, а това нямаше как да не е добър знак.
Настроението му се вкисна веднага щом влезе в участъка.
Първо се натъкна на Игал Дорфман, който ръководеше разследването на случая с наръгания студент. Дребен, увъртащ, подъл, Дорфман в най-добрия случай можеше да бъде наречен непоносимо лайно. Определението важеше с особена сила тази сутрин, когато прегърна Бен Рои през рамото и бодро му съобщи, че случаят със студента е приключен.
— Едно арабско хлапе си призна преди два часа — изфука се той, като дъвчеше празничната си пура. — Железни доказателства от криминалистите. Комисарят е на седмото небе. Подскача и тупа всички по гърба. Но стига за това. Как върви вашето разследване?
Естествено не така деликатният подтекст беше: далеч не като нашето.
Няколко минути по-късно все още вкиснатият Бен Рои беше повикан в кабинета на началник Гал и му беше изчетено свирепо конско за начина, по който се беше държал с Натаниел Барън предишната вечер. Представителите на компанията се бяха обърнали към Министерството на правосъдието и кабинета на министър-председателя веднага след срещата и бяха подали официално оплакване за грубите инсинуации по време на разпита.
— Не можеш просто да мачкаш и оскърбяваш подобни хора — фучеше Гал.
— Но Барън са съмнителни, господине. Както компанията, така и семейството. Здравата са замесени в случая.
— Освен това са най-добри приятелчета на половината от проклетия Кнесет! Имаш ли някакви доказателства? Истински доказателства?
Бен Рои призна, че няма.
— Тогава стой настрана, докато не се сдобиеш с такива. Ясно? Здравата ми пилиха на главата заради всичко това и очаквам още. А сега изчезвай.
Когато Халифа се обади малко преди осем, доброто настроение на Бен Рои вече беше далечен спомен.
— Моля те, кажи, че имаш нещо за мен — каза той и се завъртя в стола, за да не гледа колегите си Йони Зелба и Шимон Луциш, които пиеха „Голдстар“ и ликуваха по повод приключването на тяхното разследване.
— Добре — отвърна Халифа. — Открих твоята мина.
Бен Рои се беше отпуснал в стола, но подскочи, щом чу за мината.
— Майтапиш се.
— Египетската полиция никога не се майтапи.
Израелецът се усмихна. Изведнъж настроението му започна да се оправя.
— Как я намери?
Халифа му разказа за срещата си с Иман ал Бадри.
— Прекарах половината нощ с бележника на Пинскър — рече той. — Невероятен е, абсолютно невероятен. Главната галерия на мината е дълга почти километър и половина. И има буквално стотици шахти, тунели и проходи, които започват от нея. И това е само частта, която Пинскър е успял да изследва. Дори думата „лабиринт“ като че ли не е достатъчно адекватна.
— А злато?
За съжаление това бе единственият въпрос, на който Пинскър не бе отговорил. Беше записал, че е взел скални образци от мината, но явно бе убит, преди да има възможност да ги даде за анализ. Като се изключи това, не се споменаваше нищо за злато.
— Което не означава, че го няма — рече Халифа. — Онзи англичанин, с когото разговарях на кораба завчера, ми каза, че Пинскър не се е интересувал от злато, а е искал да научи повече за работниците. Така че е възможно мината още да е пълна със злато. Ще научим със сигурност, когато отидем на място.
— Днес ли?
— При толкова голяма находка трябва да се мине през много бюрократични препятствия — обясни Халифа. — Съобщих на Министерството и утре ще пратят човек да види бележника. А днес следобед имам среща с представителя на Върховния съвет за старините. Ако трябва да сме реалисти, ще се размърдат най-рано в края на седмицата.