Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Трябваше обаче да опита. Не можеше да чака египетската бюрокрация да мине през всички стъпки и точки. Искаше да знае какво става в мината. Имаше нужда да знае. Ако станеше твърде трудно, винаги можеше да обърне назад. Освен това бе взел и един от сателитните телефони на участъка, ако случайно загази. Всичко ще бъде наред, каза си той. Трудно, но наред.
Преди да потегли, мина през апартамента, за да обясни на Зейнаб, че се налага да пътува до Марса Алам по работа и вероятно ще закъснее. Излъга, но не искаше да я тревожи. Със или без сателитен телефон, хора умираха в Източната пустиня. А тя вече беше изгубила син.
Още две спирания за провизии — допълнително гориво вода, фенер, цигари, сирене, таамия, аиш балади — и ето че беше на път. На седалката до него лежеше картата на централните възвишения на пустинята, която му бе донесъл Омар. Както и бележникът на Самюел Пинскър.
Откриването на мината не беше проблем. Истинското предизвикателство бе как да стигне до нея.
Планираше да измине колкото се може по-голяма част от маршрута по асфалтов път. Макар че това удвояваше разстоянието, пое първо на юг до Едфу, откъдето продължи по шосе 99 на изток към Арса Алам и Червено море. По средата шосето се отклоняваше рязко на север. Ако продължеше от върха на отклонението, трябваше да измине по-малко от петдесет километра през пустинята, за да доближи околностите на мината. Разстоянието си оставаше голямо, имайки предвид изключително трудния терен, но всеки спестен километър увеличаваше шансовете му да стигне до целта си.
Имаше и две други причини да избере точно този маршрут. Според бележника Самюел Пинскър също беше стигнал до мината от тази посока. И конвоят камиони, забелязан от въздушния екип на университета „Хелван“, също бе минал през тази част на пустинята. Нямаше представа дали камионите имаха нещо общо с Лабиринта, но присъствието им показваше, че районът поне отчасти става за шофиране.
Трафикът по шосе 2 беше по-натоварен в сравнение с предишната вечер и му трябваха почти два часа да стигне до Едфу. Но след като зави на изток, не видя жива душа. Само трептяща ивица черен асфалт, виещ се през избелялата от слънцето пустош от пясък и камъни. Мина през полицейски пропускателен пункт извън Едфу и през две малки селища при Ел Каниис и Барамия — окаяни купчини бетон и кирпич, сбутани от едната страна на шосето, сякаш се бяха вкопчили със сетни сили в живота. Не се виждаха никакви други следи от човешка дейност. През единия час, който му бе необходим да достигне отклонението на север, срещна само една друга кола — пикап „Исузу“, натоварен с овце. Със същия успех можеше и да е на Марс.
Малко след единайсет часа намали и спря. Според картата на Омар се намираше в точката от пътя, която бе най-близо до Гебел ел Шалул. Слезе и погледна на север, като заслони очите си. Пред него ивицата пясък и камънаци се издигаше постепенно към разхвърляни ниски хълмове, които на свой ред преминаваха в стръмни склонове от жълто-кафява скала. Те ставаха по-високи и стръмни на север, издигаха се нагоре и нагоре, докато не се сливаха с внушителната планинска маса на централните възвишения.
Запали цигара и се запита дали това не беше лоша идея. Знаеше, че е лоша идея. Накрая се уплаши, че колкото повече мисли, толкова по-вероятно става да се откаже. Доля дизел в резервоара, изпусна малко гумите на колата, за да имат по-добро сцепление, и излезе от шосето, насочвайки се към неизвестното. Някой беше оставил касета на Мохамед Мунир в уредбата и той я пускаше непрекъснато.
Първите десет километра се оказаха неочаквано лесни. Караше между каменистите хълмове бавно, на втора и трета скорост, след което попадна на широка уади, която вървеше точно в нужната му посока. Хълмовете се издигаха около него като внушителни каменни вълни. Дъното на клисурата обаче беше относително равно и той напредваше добре.
Това не продължи дълго. Картата на Омар показваше, че клисурата свършва в по-голяма долина, която завиваше на запад и след това отново продължаваше на север. Не бяха отбелязани обаче огромните камари в горния й край, които препречваха клисурата с ефективността на пътна блокада. Халифа се опита да измести два камъка, но не успя да ги помръдне. Склоновете тук бяха прекалено стръмни, за да може да заобиколи препятствието, така че не му остана друго, освен да се върне и да потърси друг път.