Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Не можете ли да мърдате по-бързо?
— Повярвай ми, по египетските стандарти краят на седмицата е все едно да се движиш със скоростта на светлината.
Бен Рои изсумтя. Беше вбесяващо, но нямаше какво да направи. Поне бяха открили мината. Това бе огромна стъпка в правилната посока. Междувременно със Зиски имаха куп друга работа за вършене. Цялата история с Восги чакаше да бъде изяснена, може би нямаше да е зле да проучат по-внимателно и Уилям Барън. А също и онзи списък с египетски фирми, който му бе дала жената от „Немезида“ — от него също можеше да изскочи нещо. Всъщност така и така беше на телефона…
— Виж, Халифа, вече направи повече от достатъчно, но какво ще кажеш да ти дам още една занимавка?
— Разбира се, за теб всичко.
Бен Рои му разказа за преживелиците си от предишния следобед.
— Жената ми даде списък на компании в Египет, с които „Барън“ са имали вземане-даване. Ние ще разровим от наша страна, но се питах дали няма да излезе нещо и от списъка. Какво ще кажеш?
Бен Рои извади листа от джоба си, изглади го и го постави на бюрото. Имаше около четирийсет имена.
— Готов ли си?
— Давай.
— „Адара Трейдинг“.
— Нищо не ми говорят.
— „Амско“.
— Не.
— „Банк Миср“.
— Разбира се. Една от най-големите банки в страната.
— Чисти ли са?
— Доколкото знам. Услугите им са пословично бавни.
Бен Рои се усмихна и продължи нататък.
— „Делта Системс“?
— Не.
— „Дураби“.
— Не.
— ЕГАЗ.
— Това е националният египетски газов холдинг — каза Халифа. — Голям държавен конгломерат, който контролира всички газови резерви.
Това можеше да бъде връзка с газовата концесия на „Барън“ в Сахара. Бен Рои сложи звездичка до името. Може би си заслужаваше да поразрови малко по-подробно.
— „Фауцер Електроникс“.
— Не.
— „Гемали“ ООД.
— Не.
И така нататък. Халифа беше чувал някои имена, но повечето не му говореха нищо. Не се сещаше някоя от познатите му компании да е свързана с подмолни сделки. ЕГАЗ си оставаше единствената със звездичка.
Бен Рои стигна до края на страницата и я обърна. От другата страна имаше още три имена.
— „Умара Конкрит“ — прочете той.
— Не.
— „Уасти Лоджистикс“.
— Не.
— „Джосер Фрейт“.
Мълчание.
— „Джосер Фрейт“ — повтори Бен Рои.
— Да.
— Какво?
— Чувал съм за тях.
Гласът на египтянина изведнъж зазвуча някак отнесено. Сякаш вече не беше съсредоточен напълно в разговора.
— И какво? — попита Бен Рои.
Наложи се да повтори въпроса, преди да получи отговор.
— Транспортна компания — промълви Халифа. — Голяма. Много голяма. Превозват товари по суша, по железопътни линии, по реката и така нататък. Имат много връзки в правителството.
— Това ли е всичко?
— В общи линии. Макар че има едно нещо.
— Слушам те.
Чу се как Халифа си пое дъх.
— Баржа на „Джосер Фрейт“ уби сина ми Али.
След като Бен Рои затвори, Халифа дълго седя загледан в нищото, като почукваше с пакета цигари по бюрото.
Беше съвпадение, разбира се. „Джосер“ бяха огромна компания и нямаше нищо необичайно в това да въртят бизнес с друга огромна компания. И все пак, и все пак…
Още от самото начало бе усетил нещо около случая с Ривка Клайнберг, нещо в него го зовеше, привличаше го. Нещо повече от простото желание да помогне на приятел или да стигне до същината на една интригуваща загадка. Нещо, което го беше накарало да се заеме сериозно с разследването, да продължи да дълбае, да не се отказва. Нещо…
… неизбежно. А сега най-неочаквано се бе появило и това.
Отвори пакета, извади една цигара със зъби и я остави да виси незапалена в устата му.
Никога не беше обвинявал съзнателно „Джосер“ за инцидента. Поне не и открито. Да, баржата беше излязла от курса си, дежурният не си беше свършил работата. Но пък Али и приятелите му изобщо не трябваше да излизат в реката. Нямаше кого да посочи ясно и категорично като виновник.