Пустинното копие

– Както кажете, господине – отвърна секретарят, преглъщайки тежко, и стана от масичката си насред коридора. – Ще уведомя ръководителя, че сте тук.

Той отиде до тежките дъбови врати на кабинета, почука и изчезна вътре след глухия отговор.

– Тук?! Сега?! – чу се мъжки вик оттам.

Миг по-късно вратите се отвориха с трясък и се появи ръководителят Чолс. Вместо шарените дрехи, които всички жонгльори носеха, ръководителят бе облечен с елегантна ленена риза и вълнена жилетка, брадата му беше подрязана, а косата му – вчесана назад с помада. Приличаше повече на кралска особа, отколкото на жонгльор. Като се замисли, Роджър осъзна, че никога не го беше виждал да излиза пред публика. Зачуди се дали Чолс въобще беше жонгльор.

Лицето на ръководителя изглеждаше като буреносен облак и той бързо отклони Роджър от размишленията му.

– Голям куражлия трябва да си, Полухват, щом си се върнал! Уредихме проклетото ти погребение, а при това ми дължиш... – той погледна Дейвид.

– Пет хиляди клата – добави Дейвид, – плюс-минус няколко десетки.

– Да уредим първо този въпрос – каза Роджър, извади от джоба си кесия, пълна с древните златни монети на Защитения, и я подаде на ръководителя. Монетите можеха да изплатят дълга му поне два пъти.

Очите на Чолс светнаха при вида на блещукащото злато, когато отвори кесията. Извади произволна монета и я захапа, а щом видя отпечатъка от зъбите си върху мекия метал, гневът се изпари от лицето му. Отново се обърна към Роджър.

– Предполагам, че бих могъл да отделя малко време, за да чуя оправданията ти – каза той и отстъпи настрана, за да пусне Роджър и Гаред в кабинета си. – Дейвид, донеси чай на гостите.

Дейвид донесе чая и Роджър му даде друга златна монета, която вероятно струваше повече от годишната заплата на секретаря.

– Това е за документацията, с която да ме върнеш отново към живот.

Дейвид кимна, широко ухилен.

– До залез ще те свалим от кладата и ще те върнем сред живите. – той излезе от кабинета и затвори вратата след себе си.

– Добре, Роджър – каза Чолс. – Какво, по нощите, се случи миналата година и къде беше, ядроните те взели? Един ден с Джейкъб трупате клатовете, с които да си платиш дълга, а на другия получавам бележка от някакъв чиновник да ме моли да платя кладата за тялото на майстора ти в градската морга, защото ти си бил изчезнал!

– С майстор Джейкъб ни нападнаха – отвърна Роджър. – Прекарах месеци в лечебницата, докато се възстановя, а когато оздравях, реших, че ще е най-добре да напусна града за кратко.

Той се усмихна.

– Но оттогава съм свидетел на най-великата тъпчиплевелска история, която някой някога е виждал, и най-доброто е, че е истина!

– Не е достатъчно, Полухват – каза Чолс. – Кой те е нападнал?

Роджър погледна Чолс многозначително.

– Ти кой мислиш?

Чолс се ококори и се закашля, за да го прикрие.

– Ах... ами, добре, важното е, че си добре.

– Некой те е вкарал в лечебницата? – попита Гаред и сви юмрук. – Са’о казвай къде да го намера и ще...