Всичко от начало [bg]

Очите на херувима проблеснаха за миг.

— Свършили сте много сериозна работа — одобрително отвърна той. — Декорът… — земянитски е, нали? Античен, разбира се, но тъканта…

— Много се радвам, че го харесваш — без изобщо да се засяга, кимна капеланът. Той подаде ръка на Саския, която се поколеба, но я стисна. — Саския Зодиак. — Гласът му бе топъл и гостоприемен, също като изкуствения ден. — Добре дошла. Добре дошла на Харон.

— Благодаря — резервирано отвърна тя. Гледаше нагоре към него с изражение на тревожна подозрителност.

— И накрая — каза капеланът. — Капитан Джут. — Думите му излъчваха разбиране и прошка. — Табита. — Той разпери ръце.

Табита отстъпи назад.

— Махни се от мен, капелане.

— О, ние не сме капелани — отвърна той. — Всъщност.

Тя го зяпна.

— Зная, че всички ни наричат така — поясни брат Феликс, — но не е вярно, разбираш ли. Ние… — той отново разпери ръце, — … Сме капелански слуги. Също като вас.

— Не ме баламосвай — сряза го Табита.

Брат Феликс кротко се усмихна И скромно сведе огромната си глава. Мускулите на шията му бяха дебели колкото нейните китки.

— Ние сме просто пазители. Грижим се за Капела. Поддържаме я.

— И Харон — подхвърли Табита.

— Да. Е, всъщност, цялата система.

— Върви по дяволите.

— Тогава откъде идвате? — попита Саския.

— Ние сме хора — заяви той. — Първите от нас са дошли от Земята. — Брат Феликс плъзна очи наоколо и ведро се усмихна.

— Но вие бяхте на Луната — възрази тя. — На земната Луна.

— О, да — потвърди той. — Бяхме базирани там. Капела се готвеше за бъдещето. Наблюдаваха Земята, тайно обикаляха наоколо с малки кораби. Приземяваха се в изолирани райони и набираха подходящи последователи. — Лицето му просия. — Всеки, когото видиш тук, някога е бил също като теб, Табита. Капела ни въздигна на по-висше равнище. Какво мислиш за това, Табита?

— Но аз не съм се представил — гладко продължи той преди Табита да успее да му каже какво мисли. — Казвам се брат Феликс и имам чудесна новина за вас. За всички вас. — Той се наведе към тях. — Всички вие също ще бъдете въздигнати!

— Не, благодаря — отвърна тя.

— О, зная, че е трудно да се приеме веднага — бащински каза брат Феликс. — Спомням си колко объркан бях самият аз! — Той се подсмихна. — Но защо ви държа тук? Исках само да ви приветствам с добре дошли. Радваме се, че сте тук. Приготвили сме малка гощавка във ваша чест. — Брат Феликс се пресегна надолу като възрастен, протегнал ръка на малко дете. — Капитан Джут?

Табита здраво стискаше чантата си.

— Убиец — изръмжа тя. — Разрушител на кораби. Крадец.