Всичко от начало [bg]

— На фестивала.

— Какъв фестивал? Не съм била на никакъв фестивал заедно с теб — дръзко отвърнах аз.

— На „Октомврийски гарван“. Преди четири-пет години.

Изсмуках последните глътки пиня колада през сламката.

— Въобразяваш си. Аз съм пилот на товарни кораби. Какво ще правя на купон на „Гарвана“?

Не че бях решила да не споменавам за първата ни среща, но кой знае защо не беше ставало дума. Мислех си, че и той е забравил. Очевидно не беше.

— Изобщо не съм ходила на купон на „Гарвана“ повторих аз.

— Няма да мине, Табита — усмихна се той. — И огънчето отлично си те спомня, нали, Огънче? — Отвратителният малък киборг скромно се сви. Почти бих могла да се закълна, че се кикоти. — Може и да не помни лица, но никога не забравя гласови характеристики — прибави Балтазар.

Огънчето се сгуши на рамото му и несъмнено зашепна тайни в ухото му.

— Тогава каза, че Питър най-много обичал да лети — заяви той.

— Аз летя.

Балтазар Плъм издаде експлозивен презрителен звук.

— Мъкнеш деутерий из Пояса и на това му викаш летене?

— Аз съм пилот на товарни кораби! — отсякох. — С това си изкарвам прехраната! Ето какво правя!

— „Алис Лидъл“ е товарен кораб! — отвърна той и се приповдигна на стола си. Вече доста се беше разпалил. Огънчето тревожно забръмча пред лицето му. Достави ми удоволствие, когато видях нетърпеливо да го отблъсква настрани.