Всичко от начало [bg]

Той каза:

— Добър кораб е. Верен и стабилен. Проявява интерес и разбира хората. Но твърди, че не си спомня разни неща. Знае повече, отколкото си мисли.

— Защо ми казваш всичко това? — попитах го аз.

Седяхме във вътрешен двор в северна Калифорния. Над нас имаше истинско синьо небе и слънцето огряваше белите стени, хвърляше отблясъци по повърхността на басейна, В който плуваха златни рибки.

— Защото човек трябва да го опознае — отвърна Балтазар Плъм.

Лежеше по гръб на шезлонга си с чаша студена напитка до лакътя му. Изглеждаше блестящо. Имаше златист загар, зелени слънчеви очила, безупречни бели панталони и ужасна риза с леопардов десен. Както обикновено, вълшебното му огънче се носеше наоколо и постоянно отпиваше от чашата му.

Вече бяхме водили този спор.

— Балтазар — поклатих глава аз, — няма да взема твоя кораб. Не мога. Наистина не виждам защо искаш да ми подариш кораб.

— Защото ми спаси живота.

— Всеки можеше да го стори.

— Но ме спаси тъкмо ти.

Когато се върнах на Архангел, получих съобщение, че Балтазар Плъм е жив и се е възстановил, и че ме кани да прекарам една седмица като негова гостенка в имението на Санцау на Земята, точно на юг от Сан Франциско. Очакваше ме билет за лукс-класа за всеки кораб, който си избера. За малко да го скъсам, но знаех, че някой ден ще съжалявам. Никога не бях ходила на почивка. И си спомнях Балтазар такъв, какъвто го бях видяла първия път, не с посинели устни, готов да припадне на задната седалка, а в костюм на Луната и ухилен като хлапак на номера, който сви на оная жена на фестивала.

Спомнях си колко много ми бе харесал. Не му вярвах. Харесвах го.