Земя на славата [bg]

За събирането Юлий беше избрал стая, която гледаше към морето. Навън над сивите скали се виеха и крещяха птици. Той поздрави всеки от мъжете с истинско удоволствие. Берик беше ранен при първия сблъсък с Верцингеторикс и рамото и гърдите му бяха превързани. Въпреки че изглеждаше изтощен, отговори на усмивката на Юлий, когато той му предложи място и чаша вино. Октавиан пристигна с Брут и Рений за разговор за тактиката на конницата. И тримата поздравиха Юлий бодро и той се усмихна на увереността им. Те сякаш не споделяха неговите съмнения и притеснения, но все пак бяха свикнали той да решава всичко. За жалост той нямаше човек, който да направи това вместо него.

Юлий се почувства въодушевен. Годините на война не бяха сломили приятелите му. Говореха за въстанието по-скоро с гняв, отколкото с примирение. Бяха вложили години от живота си в завоюването на вражеската земя и се ядосваха, че бъдещето им е заплашено. И въпреки че разговаряха помежду си, всички наблюдаваха Юлий за някакъв знак, че смята да започне. Той беше ядрото им. Когато отсъстваше, сякаш най-чистата част от пътя и енергията им бе отнета. Свързваше мъже, които при никакви други обстоятелства не биха могли да са заедно. Дотолкова бяха свързани, че дори не се замисляха за това, докато се настаняваха и обръщаха лица към него.

Кабера дойде последен — доведоха го двамата мъже от Десети, които се грижеха за него. Юлий отиде при него веднага щом старият лечител се настани и взе крехките му ръце в своите. Заговори му съвсем тихо, за да не могат другите да чуят през виковете на чайките и вятъра.

— По-далече от всеки друг в Рим, Кабера. Бях отвъд края на света. Видя ли ме там преди толкова години?

Отначало Кабера сякаш не го чу. Юлий се натъжи от промяната, която беше дошла с възрастта. Съзнанието му се разкъсваше и от вина. Нали по негова молба Кабера беше излекувал счупеното коляно на Домиций и това беше досъсипало изтощеното му тяло. Най-после Кабера го погледна и съсухрената му изкривена уста се размърда.

— Беше там, защото ти избра да бъдеш, Гай — каза старецът. Гласът му беше съвсем малко по-силен от дишане и Юлий се наведе съвсем до устните му. — Никога не съм те виждал в тази ужасно студена стая. — Кабера замълча, мускулите на врата му подскочиха в спазъм, когато си пое дъх.