Убийството на Линда [bg]

— Той пита за теб — каза й прокурорката, докато я осведомяваше как е минало заседанието.

— Чудесно. Надявах се да го направи.

Следобед тя лично се качи да го вземе от ареста. Попита го дали възразява нейна по-млада колежка да присъства на разпита.

— Ако имате нещо против, ще й кажа да не идва — увери го Холт, щом забеляза съвсем лек оттенък на колебание в очите му.

— Не, нека влезе. Щом вие нямате нищо против, и аз нямам.

— Добре тогава.

Разпитът продължи три часа. За толкова време Лиса Матей каза само пет изречения. Към средата на разпита Монсон се обърна към нея:

— Извинете за въпроса… Сигурно ще ви прозвуча адски странно, но вие наистина ли сте полицайка?

— Да — потвърди Матей и се усмихна още по-приветливо. — Не сте първият, който ми задава този въпрос.

— Изобщо не приличате на полицайка, ако разбирате какво има предвид.

— Разбирам. Вероятно е така, защото прекарвам времето си предимно в офиса в четене на документи. Но се случва и да присъствам на разпити.

Отношението на Бенгт Монсон към четиринайсет години по-младата Линда Валин. Тя — едва навършила осемнайсет, той — на трийсет и две. Тази възрастова разлика Ана Холт не възнамеряваше да спомене дори с дума. Още не. Вероятно следващата седмица, ако нещата потръгнат според надеждите й.

— Разкажете ми за връзката си с Линда — подхвана Холт.

Монсон не смяташе, че може да се говори за връзка. Делели ги прекалено големи разлики. Двамата просто се виждали от време на време — около двайсет пъти за три години. В началото по-често, накрая все по-рядко. Последно я видял през пролетта, когато тя му се обадила да му сподели, че скъсала с едно момче. Но Монсон не отрече, че много си е падал по Линда. Страшно много. Призна дори, че за известно време, в самото начало, е бил влюбен в нея, но понеже ги разделяли много неща, не й го признал.

— Останала съм с впечатлението, че и Линда е била силно увлечена по вас — отбеляза Холт.

Без съмнение, потвърди Монсон. А нейните чувства създали поредния проблем. Веднъж тя му споменала, че е писала за него в дневника си. В мига, когато Монсон изрече думата „дневник“, в очите му отново се появи същата промяна, както когато Холт го попита възразява ли Лиса Матей да присъства на разговора им.

— Знам. Знам, че Линда много ви е харесвала — повтори Холт, без да обяснява как си е направила този извод. — Да ви питам друго — подхвана тя, защото искаше веднага да се отклони от темата за дневника. — Досега избягвах този въпрос. Сега разчитам вие да ми кажете, ако ви притеснява, и ще говорим за друго.