Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
— Да. Беше… беше намушкан на пет-шест места. Кръвта…
Бен погледна часовника си. Пет без десет. Отново изпита чувството, че събитията го гонят по петите, че безценното време изтича.
— Какво ще правим сега? — безучастно запита Марк.
— Ще слезем в града. Ще се обадим на Мат, после ще поговорим с Паркинс Джилеспи. Ще унищожим Барлоу, преди да се мръкне. Длъжни сме.
Марк се усмихна унило.
— И Джими тъй казваше. Че ще си разчистим сметките. Но той винаги ни побеждава. Сигурно са опитвали и по-добри от нас.
Бен погледна момчето и се приготви да извърши нещо гадно.
— Изглеждаш ми изплашен — каза той.
— Наистина съм изплашен — отвърна Марк, без да приема предизвикателството. — Ти не си ли?
— Изплашен съм — призна Бен, — но съм и озверял. Загубих момичето, което адски харесвах. Мисля, че я обичах. И двамата загубихме Джими. Ти загуби майка си и баща си. Сега те лежат у вас, в хола, под калъфа от канапето. — Той стисна зъби и се застави да бъде докрай жесток. — Искаш ли да ги видиш?
Марк се отметна назад с изкривено от болка и ужас лице.
— Искам да дойдеш с мен — продължи по-меко Бен. Отвращаваше се от себе си. Приказваше като футболен треньор преди решителен мач. — Не ме интересува кой е опитвал да го спре досега. Не ме интересува дали хунският вожд Атила е излязъл насреща му и е загубил. Ще се бия каквото ще да става. Искам да дойдеш. Не мога без теб.
И това бе голата, чиста истина.
— Добре — каза Марк.
Той сведе очи към скута си, ръцете му се срещнаха и пръстите подхванаха някаква безсмислена пантомима.
— Стегни се — каза Бен. Марк го изгледа безнадеждно.
— Опитвам — рече той.
44.
Бензиностанцията на Сони в края на Джойнтнър Авеню беше отворена и Сони Джеймс (който бе закачил край кутиите с машинно масло огромен цветен плакат на кънтри-певеца със същото име) излезе да ги обслужи лично. Той беше дребен, почти джудже, с късо подстригана оредяваща коса, през която прозираше розовото теме.
— Я, здрасти, мистър Миърс, как сте? Де ви го ситрувена?
— Паркиран е, Сони. Къде е Пит?
Пит Кук редовно помагаше на Сони, но за разлика от него живееше в градчето.
— Днеска никакъв го няма. Ама все тая. И без туй няма клиенти. Жива душа не се мярка из града.
Бен усети как в стомаха му се надига мрачен, истеричен смях, готов всеки миг да изригне в мощна зловонна вълна.
— Ще налееш ли бензин? — успя да изрече той. Може ли да се обадя по телефона?
— Естествено. Здрасти, момче. Днеска нямате ли училище?
— Мистър Миърс ще ме води на излет — каза Марк. — Тече ми кръв от носа.
— То си личи. И брат ми си патеше от носа. Значи имаш високо кръвно, момче. Да внимаваш.
Сони заобиколи отзад и развинти капачката на резервоара.
Бен влезе в бензиностанцията, откри телефонния автомат до щанда с пътни карти на Нова Англия и набра номера.
— Къмбърландска болница, кое отделение търсите?
— Ако обичате, свържете ме с мистър Бърк. Стая 402.
Последва необичайна пауза и Бен се канеше да запита дали Мат не е преместен в друга стая, когато гласът отново се обади:
— Кой го търси, моля?
— Бенджамън Миърс. — Внезапно мисълта, че Мат може да е умрял, надвисна в съзнанието му като огромна сянка. Възможно ли бе? Не, в никакъв случай… това би било прекалено. — Добре ли е той?
— Роднина ли сте?
— Не, близък приятел. Нали не е…
— Мистър Бърк почина днес следобед в три часа и седем минути, мистър Миърс. Ще видя дали е пристигнал доктор Коди. Той навярно…
Гласът бърбореше още нещо, но Бен вече не го чуваше, макар че продължаваше да притиска слушалката към ухото си. Със смазваща болка бе осъзнал доколко са зависели от Мат, за да приключат успешно този кошмарен следобед. Мат беше мъртъв. Сърдечен удар. Естествена причина. Сякаш сам Господ бе извърнал лице от тях.
Сега сме само Марк и аз. Сюзън, Джими, отец Калахан, Мат. Всички са мъртви.
Обзе го паника и той безмълвно се счепка с нея.
Разсеяно остави слушалката, прекъсвайки някакъв полузададен въпрос.
Излезе навън. Часът беше пет и десет. На запад облаците се разкъсваха.
— Точно три долара, до цент — весело го посрещна Сони. — Тая кола е на доктор Коди, нали? Като гледам докторския знак на номера, все се сещам за оня виц, дето една банда крадци задигала коли с такива номера, защото…
Бен му подаде три долара.
— Трябва да тръгвам, Сони. Извинявай. Имам неприятности.
Сони печално сбръчка лице.
— Тюх, да му се не види, мистър Миърс. Лоши вести от издателя ли?
— И така би могло да се каже.
Той седна зад волана, затвори вратата и потегли. Сони остана да стои пред бензиностанцията с жълтия си дъждобран.