Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
Онова, което последва, бе почти непоносимо. Още щом светлината обля Рой Макдугъл, той взе да се гърчи като че сънуваше кошмар. От порите му избиваше пара и влага, кожата жълтееше и провисваше. Очите се въртяха под затворените клепачи. Краката му бавно и сънливо ритаха сред мокрите листа. Горната му устна се повдигна, разкривайки зъби като на едро куче — германска овчарка или коли. Ръцете му бавно се мятаха, пръстите се свиваха и отпускаха. Едната ръка се плъзна по ризата на Марк и момчето отскочи с вик на отвращение.
Рой се превъртя по корем и бавно запълзя към укритието, дълбаейки с ръце, колене и лице бразди в меката пръст. Джими забеляза, че още при първото докосване на светлината тялото бе започнало да диша пресекливо, сякаш страдаше от синдрома на Чийн-Стоукс; щом Макдугъл се озова на сянка, дишането тутакси престана. Изчезна и влагата по кожата му.
Когато се добра до предишното място, Макдугъл легна възнак и замръзна неподвижно.
— Затвори — задавено избъбри Марк. — Моля ти се, затвори.
Джими затвори вратичката и как да е закрепи счупения катинар. В мислите си продължаваше да вижда как тялото на Макдугъл се гърчи сред мокрите, прогнили листа като замаяна змия. Знаеше, че дори да доживее до сто години, споменът ще остане в паметта му все тъй свеж, готов да изплува при първо повикване.
38.
Стояха разтреперани под дъжда и се гледаха.
— А сега при съседите ли? — запита Марк.
— Да. Тия тук сигурно са започнали от тях.
Приближиха се към съседния фургон и този път ноздрите им доловиха миризмата на гнило още от двора. Под звънеца беше изписана фамилията Еванс. Джими кимна. Дейвид Еванс. Работеше като автомеханик в Гейтс Фолс. Преди две години го бе лекувал от киста или нещо подобно.
Този път звънецът работеше, но никой не отговори. Намериха мисис Еванс в леглото. Двете деца лежаха в детската стая, облечени в еднакви пижамки с щамповани герои от приказките за мечо Пух. По-трудно откриха Дейв Еванс. Беше се скрил в недовършената ниша за инструменти над малкия гараж.
Джими надраска кръстове на вратите на фургона и гаража.
— Добре се справяме — каза той. — Два опита, две попадения.
— Ще ме почакаш ли една-две минути? — срамежливо запита Марк. — Искам да си измия ръцете.
— Разбира се — кимна Джими. — И аз май ще трябва да свърша тая работа. Стопаните няма да възразят.
Влязоха във фургона, Джими седна на едно кресло в дневната и затвори очи. След малко чу как Марк пуска водата в банята.
Пред затъмнения екран на клепачите му изплува масата в погребалното бюро. Видя как чаршафът започва да трепери върху тялото на Марджъри Глик, как ръката й се подава и пръстите подхващат колеблив танц из въздуха…
Той отвори очи.
Този фургон беше по-чист и спретнат от бърлогата на семейство Макдугъл. Джими не бе срещал мисис Еванс, но от пръв поглед личеше, че тя се е гордяла с дома си. Играчките на мъртвите деца бяха грижливо подредени в малка ниша, която навярно бе носила гордото име „перално помещение“ в брошурата на продавача. Горките деца, дано да се бяха наиграли на воля, докато още са имали ясни дни и слънчеви лъчи, в които да се радват на играчките. Джими ги гледаше разсеяно — велосипедче с три колела, няколко големи пластмасови камиончета, бензиностанция, гъсеница на колела (колко ли рев е било, докато я купят родителите), детски билярд.
Той започна да извръща глава и изведнъж стреснато върна поглед натам.
Син тебешир.
Редица от три лампи с плътни абажури.
Мъже обикалят около зелената маса под яркото осветление, прицелват се с щеките, изтупват от пръстите си прашинки син тебешир…
— Марк! — изрева той и подскочи в креслото. Марк!
И Марк дотърча без риза, за да види какво се е случило.
39.
Около два и половина един бивш ученик на Мат (випуск ’64, шестици по литература, четворки на съчиненията) намина на свиждане и като видя купищата мистична литература, шеговито го запита дали не се готви да вземе научна степен по окултизъм. Мат така и не можа да си спомни дали се казваше Хърбърт или Харолд.
До идването на посетителя бе чел книга, озаглавена „Странни изчезвания“, но с радост я остави настрани. Очакваше телефонът да иззвъни всеки миг, макар да знаеше, че в училището на Брок Стрийт може да се влезе незабелязано чак след три. Мъчеше го нетърпеливото желание да разбере какво се е случило с отец Калахан. Денят сякаш изтичаше с отчайваща бързина — а уж времето в болница минавало бавно. Чувстваше се тромав и замаян, най-сетне се бе превърнал в старец.
Започна да разказва на Хърбърт (или Харолд) за градчето Момсън в щата Върмонт, чиято история бе чел преди малко. Случаят му се струваше особено интересен, защото смяташе, че ако е верен, може да се окаже трагичен предшественик на събитията в Лот.