Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
— Защото чичо ви не желае да ви приеме, преди най-напред да е видял сестра ви — отговори той. — Забравихте ли за писмото, което й писа той в началото на боледуването й? Беше ви показано; вие самата го прочетохте и би трябвало да го помните.
— Много добре го помня.
— Ако е така, защо трябва да се учудвате, че ви е оставила? Искате да се върнете в Лимъридж и тя отиде там, за да получи съгласието на чичо ви за вас според поставените от него условия.
Очите на бедната лейди Глайд се напълниха със сълзи.
— Мариан никога досега не ме е оставяла — каза тя, — без да се сбогува с мен.
— Тя би се сбогувала и този път — отговори сър Пърсивъл, — но знаеше, че ще се опитате да я спрете; знаеше, че ще я разстроите с плача си. Имате ли още възражения? Ако имате, трябва да слезете долу и да зададете въпросите си в столовата. Тези тревоги ме притесниха. Искам чаша вино. — И той рязко ни остави.
Поведението му по време на този странен разговор бе различно от друг път. Имаше моменти, в които бе не по-малко възбуден и объркан от миледи. Никога не бих предположила, че здравето му е толкова деликатно или самообладанието му тъй нестабилно.
Опитах се да убедя лейди Глайд да се върне в стаята си, но напразно. Тя спря в коридора с изражението на жена, обхваната от паника.
— Нещо се е случило със сестра ми! — каза тя.
— Не забравяйте, миледи, колко изумителна енергия има мисис Халкъм — припомних й аз. — Тя спокойно би могла да стори усилие, на което други Дами в нейното положение не биха били способни. Надявам се и вярвам, че няма нищо лошо — наистина.
— Трябва да последвам Мариан — каза нейно благородие със същия панически израз. — Трябва да отида при нея, трябва да видя със собствените си очи, че е жива и добре. Елате! Елате с мен долу при сър Пърсивъл.
Поколебах се, опасявайки се, че присъствието ми може да се сметне за натрапничество. Опитах се да обясня това на нейно благородие, но тя не ме чуваше. Хвана ме здраво за ръката, за да ме накара да сляза долу с нея, и все още бе вкопчена в мен с малкото сили, които имаше, когато отворих вратата на столовата.
Сър Пърсивъл седеше на масата с кана вино пред себе си. Той вдигна чашата към устните си, когато влизахме, и я пресуши на един дъх. Тъй като ме изгледа гневно, когато я остави обратно на масата, аз се опитах да дам някакво обяснение за присъствието си в стаята.
— Нима предполагате, че тук се заговорничи? — избухна той неочаквано. — Няма нищо подмолно: нищо, което да се крие от вас или от другите.
След като изрече тези думи високо и неприветливо, той си сипа още една чаша и попита лейди Глайд какво иска от него.
— Щом сестра ми е била в състояние да пътува, значи, и аз мога — каза нейно благородие с непоколебимост, каквато досега не бе проявявала. — Дойдох да ви помоля, като имате пред вид безпокойството ми за Мариан, да ми позволите да я последвам незабавно със следобедния влак.
— Трябва да изчакате до утре — отговори сър Пърсивъл — и тогава, ако не ви уведомя в обратния смисъл, можете да заминете. Ще пиша на Фоско с вечерната поща.
Той изрече тези думи, като държеше чашата си към светлината и гледаше виното, вместо да гледа към лейди Глайд. Наистина той нито веднъж не погледна към нея по време на целия разговор. Подобна учудваща липса на добро възпитание за джентълмен от неговата класа ми направи, признавам, много неприятно впечатление.
— Защо трябва да пишете на граф Фоско? — запита тя крайно изненадана.
— За да му кажа да ви чака с обедния влак — обясни сър Пърсивъл. — Той ще ви посрещне на гарата при пристигането ви в Лондон и ще ви заведе да преспите в дома на леля ви в Сейнт Джонс Уд.
Ръката на лейди Глайд, която ме държеше за лакътя, силно се разтрепери — защо, не можех да си обясня.
— Не е необходимо граф Фоско да ме посреща — каза тя. — Предпочитам да не преспивам в Лондон.
— Трябва да го направите. Не можете за един ден да стигнете до Къмбърланд. Трябва да отдъхнете една нощ в Лондон, а аз не желая да отивате сама на хотел. Фоско е предложил на чичо ви да преспите на отиване в дома му и чичо ви се е съгласил. Ето! Ето писмото от него, адресирано до вас. Трябваше да ви го предам тази сутрин, но забравих. Прочетете го и сама се уверете какво ви пише мистър Феърли.
Лейди Глайд погледна за миг писмото и после ми го подаде.
— Прочетете го — каза тя, премаляла. — Не зная какво ми става. Не мога да го прочета.
Това бе бележка от четири реда — толкова кратка и небрежно написана, че ме изуми. Ако помня добре, тя съдържаше само думите:
„Най-скъпа Лора, моля ви, елате, когато желаете. Разполовете пътуването, като преспите в къщата на леля си. Покрусен съм от новината за болестта на скъпата Мариан. Предано ваш, Фредерик Феърли“