Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Отговорът наистина ме порази — очебийно непристоен бе фактът, че е позволено на една проста слугиня да заеме мястото на доверена камериерка на лейди Глайд. Качих се незабавно горе и срещнах Маргарет на площадката пред спалнята. Услугите й не били необходими (напълно естествено), тъй като господарката й се почувствувала достатъчно добре тази сутрин, за да стане. След това запитах за мис Халкъм, но ми бе отговорено така неясно и троснато, че не научих нищо повече от онова, което вече знаех. Не пожелах да повторя въпроса и да предизвикам може би нагъл отговор. За човек в моето положение бе по-подобаващо от всяка гледна точка да се представя незабавно на лейди Глайд.
Открих, че здравето на нейно благородие наистина се е подобрило през последните няколко дни. Макар и все още слаба и изнервена, тя бе в състояние да става без чужда помощ и да се разхожда бавно из стаята си, като от това усилие чувствуваше само лека умора. Тази сутрин тя се разтревожила малко за мис Халкъм, тъй като никой не й бил съобщавал нищо за нея. Според мен тя намекваше по този начин за осъдителната липса на внимание от страна на мисис Рубел, но аз не казах нищо и останах с лейди Глайд, за да й помогна да се облече. Когато тя се приготви, двете заедно излязохме от стаята, за да идем при мис Халкъм.
В коридора ни спря появата на сър Пърсивъл. Той като че ли нарочно бе чакал да ни види.
— Къде отивате? — запита той лейди Глайд.
— В стаята на Мариан — отвърна тя.
— Мога да ви спестя разочарованието — отбеляза сър Пърсивъл, — като ви кажа, че няма да я намерите там.
— Няма да я намерим там!
— Не. Тя замина вчера сутринта с Фоско и жена му.
Лейди Глайд нямаше достатъчно сили, за да понесе изненадата от това необичайно изявление. Тя пребледня като платно и се облегна на стената, гледайки съпруга си в мъртво мълчание.
Самата аз бях така изумена, че не знаех какво да кажа. Запитах сър Пърсивъл дали наистина искаше да каже, че мис Халкъм е напуснала Блакуотър Парк.
— Да, несъмнено — отговори той.
— В нейното състояние, сър Пърсивъл! Без да съобщите за намеренията й на лейди Глайд?
Преди да е успял да отговори, нейно благородие се посъживи малко и заприказва.
— Невъзможно! — извика тя високо и с уплах, отстъпвайки една-две крачки към стената. — Къде беше лекарят? Къде беше мистър Досън, когато Мариан замина?
— От мистър Досън нямаше нужда и той не беше тук — отвърна сър Пърсивъл. — Той си тръгна по собствено желание, което само по себе си е достатъчно да покаже, че тя има сили да пътува. Какво ме гледате! Ако не вярвате, че е заминала, погледнете сама. Отворете вратата на стаята й и вратите на всички други стаи, ако искате!
Тя го послуша и аз я последвах. В стаята на мис Халкъм беше само Маргарет Порчър, която я подреждаше. Никой нямаше и в стаите за гости и в гардеробните, когато след това погледнахме и в тях. Сър Пърсивъл все още ни чакаше в коридора. Когато излизахме от последната стая, в която бях ме проверявали, лейди Глайд прошепна: „Не си отивайте, мисис Мичелсън! Не ме оставяйте, за бога!“ Преди да мога да й отговоря, тя вече беше в коридора и говореше със съпруга си.
— Какво означава това, сър Пърсивъл? Настоявам и моля да ми кажете какво означава това.
— Означава — отговори той, — че мис Халкъм имаше достатъчно сили вчера сутринта, за да се облече, и че настояваше да се възползува от заминаването на Фоско за Лондон, за да отиде също там.
— В Лондон?
— Да — на път за Лимъридж.
Лейди Глайд се обърна умолително към мен.
— Вие последна сте видели мис Халкъм — рече тя. — Кажете ми ясно, мисис Мичелсън, сметнахте ли, че е в състояние да пътува.
— Според мен — не, миледи.
Сър Пърсивъл от своя страна също се обърна към мен.
— Преди да заминете — каза той, — казахте ли на сестрата, че мис Халкъм изглежда много по-добре и има повече сили?
— Да, казах това, сър Пърсивъл.
В мига, в който отговорих, той отново се обърна към нейно благородие.
— Направете справедлива съпоставка между двете становища на мисис Мичелсън — каза той — и се опитайте да проявите разум по един толкова прост въпрос. Ако тя не бе достатъчно добре, за да пътува, смятате ли, че някой от нас би поел риска да й го позволи? За нея се грижат трима — Фоско, вашата леля и мисис Рубел, която замина с тях именно с тази цел. Тръгнаха с карета вчера и й приготвиха легло на седалката, в случай че се почувствува изморена. Днес Фоско и мисис Рубел ще я придружат до Къмбърланд…
— Защо Мариан отива в Лимъридж и ме оставя тук сама? — запита нейно благородие, прекъсвайки сър Пърсивъл.