Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
За човек в моето положение бе невъзможно да се възпротивя на каквото и да е предложение, отправено по този начин.
Осмелих се само да изтъкна сериозното неудобство, което би създало отпътуването ми от Блакуотър Парк при отсъствието на всякаква домашна прислуга с изключение на Маргарет Порчър. Но сър Пърсивъл и негово благородие заявиха, че са готови да се справят с несгодите. Сетне аз почтително предложих да пишем на някой туристически агент в Торкий, но при това ми бе припомнено, че е неблагоразумно да се наема квартира, без най-напред да е видяна. Уведомиха ме също, че графинята (която иначе самата би отишла в Девъншър) не можела, при сегашното състояние на лейди Глайд, да остави племенницата си, а сър Пърсивъл и графът имали делови ангажименти, принуждаващи ги да бъдат в Блакуотър Парк. Накратко, ясно ми бе показано, че ако не се заема с изпълнението на поръката, няма на кой друг да бъде поверена. При тези обстоятелства можех само да кажа на сър Пърсивъл, че моите услуги са на разположение на мис Халкъм и лейди Глайд.
След това бе уточнено, че ще замина на следващата сутрин; че в продължение на един-два дни трябва да проуча всички най-удобни къщи в Торкий; и че трябва да се върна със събраните сведения при първа удобна възможност. Негово благородие ми написа бележка, определяща изискванията, на които трябваше да отговаря дирената от мен квартира, а сър Пърсивъл добави няколко реда за определения ми паричен лимит.
Препрочитайки тези изисквания, аз реших, че в нито един курорт с минерални бани в Англия не може да се намери жилище, което да отговаря на тях, и че дори ако по някаква случайност се открие, то никой не би го дал под наем при условията, които ми бе разрешено да предложа. Намекнах на двамата джентълмени за тези трудности, но сър Пърсивъл (който ми отговори), изглежда, не ги осъзна. Не беше моя работа да споря по въпроса. Не казах нищо повече, но усещах, че поръката, която бях изпратена да свърша, бе така осеяна със затруднения, че изпълнението й бе почти обречено от самото начало.
Преди да замина, със задоволство установих, че оздравяването на мис Халкъм върви благоприятно.
На лицето й бе изписано болезнено терзание, което ме уплаши и ме накара да помисля, че разсъдъкът й, въпреки първите признаци на възстановяване, все още не се е успокоил. Но тя наистина възвръщаше силите си по-бързо, отколкото се бих осмелила да очаквам, и бе в състояние да изпрати мили поздрави на лейди Глайд, заявявайки, че много бързо се подобрява и молейки сестра Си да не се тревожи. Оставих я на грижите на мисис Рубел, която все така тихо и самостоятелно вършеше работата си. Когато почуках на вратата на лейди Глайд, преди да тръгна, графинята, която седеше при нея в стаята, ми съобщи, че все още била изключително слаба и подтисната. Сър Пърсивъл и графът вървяха пеша по пътя към беседката, тъй като аз бях откарана с файтона. Поклоних им се и напуснах къщата, където в помещението за слугите нямаше друга жива душа освен Маргарет Порчър.
Всеки би почувствувал това, което чувствувам аз оттогава насам, а именно, че тези обстоятелства бяха крайно необичайни, дори почти подозрителни. Позволете ми все пак отново да отбележа, че в подчиненото положение, в което се намирах, не бих могла да постъпя другояче.
Резултатът от пътуването ми до Торкий бе точно такъв, какъвто — го предвидих. В целия град не можеше да се намери квартира, за каквато бях получила нареждания, а и условията, които ми бе разрешено да предложа, бяха твърде ниски за целта, дори и да бях съумяла да я намеря. И така, аз се завърнах в Блакуотър Парк и осведомих сър Пърсивъл, който ме посрещна на вратата, че пътуването ми е било напразно. Той, изглежда, бе твърде зает с някакъв друг въпрос, за да обърне внимание на провала на моето поръчение, и първите му думи ме известиха, че дори в краткия срок на моето отсъствие в къщата е настъпила още една забележителна промяна.
Графът и графиня Фоско напуснали Блакуотър Парк, за да се настанят в новото си жилище в Сейнт Джонс Уд.
Не ми бе съобщена причината за това неочаквано заминаване: казано ми бе само, че графът много настойчиво пожелал да ми предадат любезните му поздрави. Когато се осмелих да запитам сър Пърсивъл дали има някой, който да се грижи за лейди Глайд в отсъствието на графинята, той отвърна, че й прислужвала Маргарет Порчър и добави, че от селото била повикана жена, която вършела домашната работа.