Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Салма огледа хората му. Истинска сбирщина от гледна точка на произхода, но не толкова окъсани и мръсни, колкото можеше да се очаква. Явно не бяха отчаяни отрепки, прибягнали по неволя до пътните грабежи. Повечето бяха с доспехи — кожени жакети и кепета, подплатени елеци, един дори беше с ризница мравешка направа. Въоръжени бяха кой с меч, кой с брадва, а един полуроден с богомолска кръв държеше запънат лък със стрела на тетивата. Армията на Салма разполагаше с няколко ножа, няколко сопи и тоягата, която хлебаркородният Сфайот беше отсякъл и огладил за Салма.
Сега се подпря на нея с надеждата да прикрие по този начин слабостта си.
— И какво толкова имаме, според вас? — попита той. — Мислите ли, че сме имали време да си съберем багажа, преди да тръгнем на път, преследвани по петите? — Салма удари с тоягата по земята и върхът й потъна в спечената пръст. — Ако сте търговци на роби, значи ще се бием с вас, пък после продайте, ако щете, труповете ни. Но ако търсите пари, скъпоценности, вещи или друго материално имущество, нямаме. Нищо си нямаме. Елате и се уверете сами.
— Не сме роботърговци — отвърна водачът на разбойниците. — Мнозина от нас са били потърпевши от този вид търговия и не биха рискували да припарят до пазарите за роби. — Усмихна се и зъбите му светнаха на фона на тъмната кожа. — Водно конче, нали? От Федерацията. На времето познавах доста от твоите хора. — Скочи от коня си и Салма чу дрънченето на плетена ризница под палтото на Косгрен. Без да чакат заповед, двама от другарите му се смъкнаха от гърба на общия си кон и тримата подминаха Салма да огледат фургона.
— И вие сте роби, така ли? — попита Салма. Докато другарите му ровеха из сеното по дъното на фургона, водачът им се обърна да отговори:
— Някои от нас.
Ризницата на мъжа беше с метални плочки, забеляза Салма. Видя и цвета им, както и модела на меча, който мъжът носеше.
— Ти си от помощната войска — определи той.
Водачът на бандитите го изгледа продължително.
— Е и? — отвърна той след дълга пауза.
— Тук няма приятели на Империята — обясни Салма. — Самият аз преди време бях пленник в Мина.
— Нищо няма, само фургонът — докладва един от бандитите. — А и за него пукната пара не можеш взе.
— Извинете, господине — намеси се хлебаркородният Сфайот. — Нищо си нямаме, уверявам ви. Дори храна нямаме. Ядем каквото намерим по пътя.
— Имате жени — отбеляза водачът на разбойниците. — Хлебаркородни?
Сфайот го наблюдаваше напрегнато и чакаше.
— Пеете и танцувате, нали? Нещо такова? Чувал съм, че сте музикален народ.
Сфайот кимна бавно.
— Ето какво, тогава — реши водачът на бандитите. — Предлагам ви сделка. Ние ще имаме грижата никой да не ви закача по пътя, а вие ще ни забавлявате с изкуството си. Каквато храна намерим, ще я делим. А после ще решим какво да правим с вас.
28.
Утрото дойде ясно и безоблачно и Стенуолд получи съмнителното удоволствие да му се наслади лично. Час преди зазоряване Балкус беше потропал на вратата му и продължи да тропа, докато врявата не вдигна Стенуолд от леглото.
Сега се намираше във временната си база в канцеларията на пристанищния управител, който се беше качил на кораб още при първите новини за нашествието на векианската армия. При него бяха занаятчиите от щаба му, куриерите, както и мнозина други, чиито умения и роля му бяха неизвестни. Балкус стоеше току зад него като въплъщение на войната с гвоздистрела си в ръка, и Стенуолд се зачуди какво ли ще стане, когато атаката по море започне наистина.
По самия си замисъл пристанището на Колегиум подлежеше на отбрана. Яка дига защитаваше отчасти устието му, а кулите от двете страни на входа разполагаха с артилерия — действаща, макар и поостаряла. Между двете кули имаше верига, в момента провиснала доста под дълбочината, на която газеха и най-тежките кораби и която на теория би трябвало да прегради входа на пристана, когато се изпъне докрай. Отбраната несъмнено е била приоритет при проектирането на пристанището, но самият проект е бил изработен преди две столетия, когато никой не е подозирал, че враговете ще разполагат с бронирани кораби, още по-малко с плавателни съдове, които се задвижват с двигатели, а не с платна или гребла. А след това никой не се беше сещал да модернизира защитните съоръжения — досега, когато векианци стовариха цяла бойна флотилия във водите на Колегиум.