Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Бежанци — прошепна Салма, спомнил си Дванайсетгодишната война. С напредването на осоидите стотици и дори хиляди бежанци бяха тръгнали по пътищата на Федерацията, където ставаха лесна плячка на бандити или сами прибягваха до кражби, за да се изхранят. Управниците се бяха опитали да намерят решение, но междувременно сраженията продължаваха, а мащабът на бежанската вълна беше невиждан.
А сега по всичко личеше, че същото ще се случи и тук.
— С какво можем да им помогнем? — попита той и Неро се изсмя хрипливо.
— Да им помогнем? Та ти дори не можеш да стъпиш на краката си, момче. Как мислиш да им помогнеш?
Салма го погледна втренчено, после бавно се надигна на колене. Зави му се свят и той се подпря с ръце на земята, за да запази равновесие. Докато Неро го зяпаше и се чудеше какви ги върши, младежът се надигна още, стъпи първо с едното стъпало, после и с другото, а след това се изправи бавно в цял ръст. Прониза го силна болка, но той стисна зъби и я пропъди.
Сега вече Неро скочи на крака, протегнал абсурдно ръце, сякаш би могъл да задържи човек, два пъти по-висок от него.
— Аз… мога… да си стъпя на краката — избълва Салма, макар че с мъка се удържаше на ръба на съзнанието. Знаеше, че е твърде вероятно да се срине на земята, затова се подпря на рамото на Неро. — Утре или най-късно вдругиден ще мога и да вървя — каза той. — А после ще мога и да направя и друго.
Ден-два по-късно мъж на име Косгрен се присъедини към бегълците. Беше бръмбаророден, но толкова висок и едър, какъвто Салма не беше виждал никога, а плещите и гръдният му кош бяха направо чудовищни. През първия ден не говореше много, държеше под око спътниците си, а вечерта събра дърва за огъня. На следващия изчака да се събудят всички, изправи се и заговори:
— Така, вижте се само. Идея си нямате къде отивате, нали? Затова ето какво ще направим. Аз отговарям за вас. И понеже аз отговарям, ще ви заведа на сигурно място, но в замяна ще трябва да правите каквото ви казвам, а това означава, че ще получавам всичко, което поискам.
Мухородните младежи се скупчиха още по-нагъсто, като го стрелкаха с бунтовни погледи. Косите на всичките бяха подстригани съвсем късо, и на момчетата, и на момичетата, и пак всички бяха въоръжени, пък било то с пръчки и камъни. Само че Косгрен сигурно тежеше повече от всички им взети заедно, така че накрая мухоидите сведоха сърдито погледи.
Управлението на Косгрен трая мирно и тихо до края на деня. Бръмбарородният прибра храната на всички под претекст, че ще я разпредели по равно, макар всички да знаеха, но никой не го каза гласно, че неговото огромно шкембе първо ще се напълни.
А после, по здрач, Косгрен се приближи до фургона на тримата хлебаркородни.
— Старче — започна той.
Бащата и двете момичета го изгледаха предпазливо. Мъжът всъщност не беше стар, но бялата коса и брада подвеждаха погледа.
— Чу ли какво рекох? — повиши глас Косгрен. — Или си глух нещо?
— Чух те — отвърна хлебаркородният. Гласът му беше изненадващо мек.
— Мисля да ти облекча живота, старче. Мисля да те отърва от грижите за щерките ти.
— Животът ми и така си е добър, но благодаря за любезното предложение — каза хлебаркородният.
Косгрен се усмихна, а после събори мъжа на земята с един-единствен небрежен удар.
— Аз ще й дам повече, отколкото ти можеш — заяви Косгрен и се ухили отвисоко на поваления баща. — Ти, моме, ела тук… освен ако не искаш баща ти да пострада още.
Бръмбароидът, осъзна Салма, говореше на по-малкото момиче. Не че това имаше особено значение.
Изправи се на крака, преди да се е замислил може ли, или не може да го направи, а Неро изприпка до него и взе да го разубеждава.
— Не си в състояние — рече му. — Потърпи малко… има си начини…
— Знам. — Салма се приближи в гръб към Косгрен, като влачеше крака. — Ей ти! — извика му той и великанът се завъртя да го погледне.
— По-полека, момко. Не искаш раните ти пак да се отворят, нали?
— Така е — потвърди Салма. Усещаше как нишката на живота му се е опънала до скъсване. Потръпна от страх, а после го обзе спокойствие. В този пущинак между бойни полета, в безсмислена свада като тази… защо не? Защо не, наистина? Постигнал бе целта си, намерил бе Скръб в окови, а после отново я беше изгубил и ето го тук. — Ще те спра — уведоми спокойно той Косгрен.