Разединени равнини

— Знаете ли дали боевете са започнали вече, ваше величество? — не се сдържа Че.

— Така изглежда. Значи вие четиримата сте неговите агенти в моя град. Делегацията, пратена да ни спечели на ваша страна в борбата срещу осоидите?

— Точно така, ваше величество — потвърди Че.

— В такъв случай, смятайте, че сте ни спечелили, макар и по начин, който едва ли ще ви хареса — заяви с ирония царицата. — Вече сте чули, че Хелерон е преминал в ръцете на Империята. Имаме основания да смятаме, че Сарн е следващата им цел.

— Сарн, ваше величество? — опули се Скуто. — Вашият град?

— В момента — каза тя — тече жестока надпревара между моите занаятчии и имперските. Моите разрушават релсите на Железния път, а техните заменят повредените с нови. Битката е неизбежна. Нашите агенти докладват, че имперските армии усилено се готвят за поход срещу моя град.

Гледаха я сащисани. Тишината в залата натежа непоносимо.

— Сигурно разбирате какво означава това — продължи царицата.

Не разбираха. Не бяха в състояние. Твърде много неща се случваха твърде бързо.

— Означава, че не мога да пратя войниците си в Колегиум — обясни тя с известно съчувствие. — Трябва да защитя собствения си град, собствения си народ.

Че ахна.

— Но… Колегиум не може да издържи срещу Век. Нашите граждани не са обучени войници. Ваше величество, умолявам ви…

— Не ми е лесно да взема това решение — прекъсна я царицата с глас, който не търпеше възражения. — Колегиум е наш съюзник и съюзът ни с него винаги е бил плодотворен. Ако бях сигурна, че ще мога да удържа атаката на осоидите с половината си войници, без колебание щях да пратя другата половина да защити вашия град. До неотдавна с пълно право можех да твърдя, че моите армии са най-добре въоръжените и най-добре обучените в целите Равнини, но Равнините вече не са същите. И не само защото Век е пред портите на Колегиум или защото Хелерон е в ръцете на Империята. Най-после получихме вести от Тарк и по всичко личи, че градът е паднал. Мравешки град. Град-държава като моя. Не мога да чакам, докато Империята стовари войските си пред стените на Сарн, защото тогава ще ни сполети участта на Тарк. Моите войници са най-добри на бойното поле, а не в отбраната на обсаден град. Затова ще се срещнем с осоидите на открито, пък нека тогава видим дали все още сме бойците, пред които трепери целият свят.