Аленото цвете и бялото

На сутринта няма и следа от дъжда. Носи се звън на черковни камбани. Усукан в разбърканите, ярко осветени от слънцето чаршафи, окъпан от златистото сияние, което нахлува през прозореца, Хенри Ракъм се пробужда от своите позорни, еротични кошмари. Независимо от това Бог му е дарил прекрасен нов ден — Бог е наредил всичко да се обновява, и това дава сили срещу злото, надигнало се в часовете на нощта. Бог никога не губи надежда, въпреки човешката низост…

Хенри се измъква с усилие от чаршафите, мокри от същата течност, която е замърсила и нощната му риза. Той я съблича, отблъснат, както винаги, от животинските черти на голото си тяло — защото то е извънредно окосмено, а космите по тялото му са по-тъмни и по-твърди от мекото златисто руно, което покрива главата му. Половата невъздържаност е причина за телесното окосмяване — Хенри знае това. Адам и Ева не са били окосмени, докато са били в рая, същото важи и за идеалните фигури на античните статуи, а така изглежда и голотата в съвременното изкуство, доколкото тя е допустима. Ако някога се озове сред множество мъж, лишени от дрехи, маймуноподобното му тяло ще разкрие склонността му да злоупотребява със себе си — като същински звяр. Сигурно има зрънце истина в еретичната теория на Дарвин; разбира се, човекът не е произлязъл от животно, но всяко човешко същество разполага с възможността да се върне на нивото на животното.

Камбаните продължават да бият, докато Хенри се отправя, залитайки, към банята. Да не би да има погребение? За сватба е прекалено рано. А някой ден камбаната ще бие за него… дали тогава той най-сетне ще бъде готов?

Той се изтърква с кърпа, натопена в студена вода — плът като неговата не заслужава да бъде глезена. Окосмяването му е станало по-силно с годините и когато са мокри, космите залепват по тялото му в сложни плетеници. Пенисът му виси — огромен и отпуснат, като влечуго, тестисите му се свиват раздразнено, докато се мие — картината въобще не наподобява спретнатите, ненатрапчиви форми на статуите от класическата древност.

Бодли и Ашуел твърдят, че похотливите жени били по-силно окосмени — може би именно благодарение на бившите му съученици сънищата му и досега са пълни с космати нимфи. Но може ли да обвинява Бодли и Ашуел за това, че в сънищата му госпожа Фокс се държи като женски демон, смее се, насочвайки с пръсти пениса му, за да влезе между краката й, хлъзгайки се по топлите, влажни косми…