Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Но с какво мога да ви помогна? Много бих искала, но не знам как.
— Трябва да ми посочите приятелка на Яна, от която тя няма тайни. Разбирам, че вие сте много заета с работата и личния си живот, така че нямате време да се виждате редовно с Яна и да бъдете в течение на всички перипетии в живота й. Но сред приятелките й сигурно има някоя, която не е толкова заета и с която Яна продължава постоянно да споделя своите малки и големи тайни. Само че трябва да е разумно момиче, в никакъв случай да не е по-глупаво от вас и да умее да си държи езика зад зъбите. Има ли такава?
— Трябва да помисля — смотолеви Лена.
Зарубин разбираше, че й поставя наистина непосилна задача. Е, как ще признае, че има някоя, която не е по-глупава от нея самата?
— Ами освен Светка — най-сетне издума Лена. — Живее в блока на Янка, на по-горния етаж.
— А вие с нея приятелки ли сте?
— Ами… общо взето, да.
— Можете ли да й се обадите и да й предложите да се видите? Измислете нещо по-простичко, да не буди подозрения, а когато тя дойде, ще ме запознаете с нея, става ли? Най-важното е Яна да не научи, че Света ще се срещне с мен. Аз не бива да се приближавам до техния блок, Яна ме познава по физиономия.
Лена обеща да направи каквото трябва и тръгна към къщи да се обади, а Зарубин остана в дворчето да чака резултат, като предупреди момичето, че е бил у тях и е поизлъгал нейната бдителна майка. На майките човек не бива да се доверява, затова не й е казал истинската цел на посещението си и за какво му е потрябвала дъщеря й Лена. Момичето разбиращо кимна и се скри във входа.
След двайсетина минути тя отново излезе, облечена по-строго и същевременно по-елегантно, със сини, клоширани по наново възродилата се мода панталони и лека светлосиня блузка, и съобщи, че Светка ще я чака след един час в бара при ресторант „Жар-птица“. Зарубин разбра, че момичето не е изоставило надеждата си да охарчи столичния милиционер поне за един коктейл и чашка кафе, и по целия път към ресторанта тъжно пресмяташе колко пари са му останали и какво ще яде до края на командировката.
Светлана, за разлика от Лена Тихомирова, се оказа не толкова бъбрива и доверчива и Зарубин положи доста усилия, докато я накара да повярва, че на него може и трябва да се довери. Най-много наблегна на това, че някакви хора се опитват да използват Яна в своите мръсни игри, без тя да подозира, че той искрено съжалява младата жена и именно затова е принуден да действа по заобиколни пътища, за да не травматизира самата нея и да не й причинява семейни неприятности. В края на краищата Светлана се предаде.
Да, Яна сега наистина се срещала с Алик, когото много е обичала и продължавала да обича. Когато се върнала в Кемерово, първата й работа била да изтича при Светлана и с треперещ от възбуда глас й разказала абсолютно невероятна история, зловеща, романтична и на пръв поглед ужасно неправдоподобна. Толкова неправдоподобна, че Света отначало дори не повярвала — помислила, че Янка се шегува и си прави майтап с нея. Яна открай време обичала да послъгва, но безкористно — измисляла цял куп небивалици и след пет минути през смях си признавала.
… В Москва Яна страшно скучаела. Когато ходела при мъжа си на снимачната площадка, мечтаела как ще се запознае с всички прочути артисти, които се снимат във филма, ще се сприятели с тях, как заедно ще купонясват по ресторанти и клубове, как ще се забавляват. В действителност всичко било съвсем различно: актьорите, изморени от собствените си проблеми, от репетиции, снимки, спектакли, пътувания от град на град, битови неуредици и лични конфликти, не проявявали и най-малък интерес към съпругата на сценариста и автора на романа, по който се снимал сериалът. Те идвали на снимачната площадка, отработвали епизода си, после веднага си почиствали грима и хуквали по своите си работи. Руслан постоянно бил зает ту с режисьорката, ту с актрисата Савенич, което също карало Яна да се нервира и да ревнува.
Отдушник й бил шофьорът Тимур, с когото Яна се сприятелила. И един прекрасен ден Тимур, закачливо усмихнат, завел Яна в един ресторант, където я очаквал Алик. Оказало се, че Алик научил, че Яна е в Москва, издирил я, но не й се обадил лично, защото до нея винаги бил мъжът й. Забелязал Тимур и се разбрал с него да му помогне. Може би му платил, във всеки случай от този ден нататък Тимур станал неин ангел пазител, забавлявал я, помагал й да прекарва времето си приятно и при всеки удобен случай й давал възможност да се види с Алик.