Правилата на лова [bg]

Чувстваше се отново зареден с енергия след дългия сън и след любенето, след душа и избръсването, последвани от леката закуска, след повторната любовна игра и сега, след като се замисли, стигна до извода, че нямаше нищо по-хубаво от това да се излежаваш в леглото с жената, която те е любила, и да разговаряш с нея, освен ако не правиш всичко това с бутилка прилично вино на разположение.

Чифуне се обърна, за да вижда лицето му.

— Будоарен говор? — повтори въпросително тя. — Почти те чух как се усмихваш, гайджин.

Фицдуейн се разсмя.

— Будоарен разговор.

Чифуне дръпна завивките от него, целуна го игриво по гърдите и отново го покри.

— Благодаря ти. Английският непрекъснато подвежда човека.

Фицдуейн не желаеше да разваля приятната атмосфера, но имаше неща, които го интересуваха, а Чифуне сякаш изпитваше нужда да говори.

— Какво искаше да кажеш за будоарите? — тихо попита той.

Чифуне се усмихна, но не погледна към него. Японците правеха игри на думи е английския глагол „to pillow“19 и на техния език той се бе превърнал в евфемизъм за „любя се“.

— Ти никога не казваш нищо направо, Хюго — рече тя, — но си човек, който предразполага към доверие, с теб е лесно да се говори. Обяснявам си го с това, че си човек с принципи и винаги ги отстояваш. И наистина те е грижа. Толкова много са хората, които въпреки че ежедневно се сблъскват с проблемите на други хора, дълбоко в сърцата си остават безразлични към тях. Просто ти помагат да запълниш времето си, но в действителност не могат да ти помогнат. За да помогнеш на някого, той трябва да те интересува. А с проявата на загриженост човек става уязвим. Защото вече има какво да губи. Загрижеността те излага на риск, тя крие опасности.

Фицдуейн остави чашата с вино и обърна лице към нея. Чифуне лежеше с гръб към него, той я прегърна с лявата си ръка и я притегли към себе си. Тя се сгуши в неговите обятия и притисна ръката му към гърдите си.

— Не говори, Чифуне — каза той, — освен ако не чувстваш, че трябва. Не е нужно.

— „Не казвай нищо, за което по-късно ще съжаляваш“ — цитира тя. — Отпусни се, Хюго, научила съм си добре урока и зная как трябва да се държи един служител на Коанчо. Добре съм подготвена за тази игра и затова съм все още жива. Но понякога изпитвам потребност да дишам, да говоря открито, да си представя, че не съм част от този свят на параноя, корупция и измами. Сигурността може и да е потребна, но тя задушава личността. Понякога ми се иска да можех да имам деца и да живея нормален живот, да стана образована майка и да се омъжа за сараримен. А по-късно да започна да се оплаквам, че съпругът ми почти не се прибира — през цялото време е или на работа, или на почерпка с колегите си, или пък от сутрин до вечер пътува с метрото.