Правилата на лова [bg]

Но животът си имаше свои закони и не се съобразяваше с личните планове. Съдбата, по негово мнение, непрекъснато си правеше лоши шеги с хората. И съвсем в същия дух, Итън го бе напуснала с аргумента, че иска да запази личната си свобода тъкмо когато той бе готов да се откаже от своята. Следващият етап трябваше да бъде много лесен, но не беше, защото той продължи да я обича, а освен това тя бе майка на детето му и не можеше да остане само блед спомен от миналото. Все пак никога не се бяха женили, бяха се разделили и живееха поотделно, затова отношенията им останаха приятелски.

Когато си спомни за Катлийн, сърцето му се изпълни с вълнение и любов, но същевременно с това у него се породи чувство за несигурност. Катлийн беше невероятна, нежна и красива жена, физически привлекателна и родена да бъде съпруга. И все пак тя се беше появила в живота му прекалено услужливо, в момент, когато самият той бе най-уязвим и съвсем не беше наясно какви точно са чувствата му. Освен това се тревожеше, че тя няма да издържи на живота, изпълнен с непрестанни заплахи, който той водеше сега. Катлийн беше нежна и грижовна жена и заслужаваше да има нормален живот. Въпреки това тя несъмнено го обичаше и Боти я обожаваше, а и се бе установила в Дънклийв, сякаш беше родена за тази роля.

За нещастие, помисли си Фицдуейн, макар че противоречеше на здравата логика, той, изглежда, харесваше жени, около които витаеха опасности. Беше незряло и създаващо много усложнения предпочитание, но не можеше да отрече, че тази негова слабост беше факт. Итън притежаваше това качество, а опасностите около Чифуне бяха нескончаеми, но то бе единственото, което не достигаше на Катлийн. Все пак това бе по-скоро негов недостатък, за който не можеше да я обвинява.

Случаят с Чифуне беше безнадежден, от какъвто и аспект да го обмисляше, и явно трябваше да бъде отчетен просто като една бурна, но краткотрайна любовна авантюра. Но тридесет и шестте часа, които бяха прекарали заедно, щяха да оставят дълбока следа в сърцето на Фицдуейн. Независимо че се бе представил като мъж с неутолим сексуален апетит, какъвто бе през своята младост, откри, че с годините му ставаше все по-трудно да преспи с жена, без това да доведе до емоционална обвързаност, а Чифуне, която му се бе отдала докрай, споделяйки с него както лични, така и професионални тайни, определено щеше да остане завинаги в сърцето му.