Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Жените бяха меки, топли и нежни същества, а освен това с тях можеш да разговаряш за интересни неща и да се шегуваш, и раждаха красиви деца, като Боти например. Беше му необходимо много време, докато го проумее, но сега със сигурност знаеше, че обича бебетата и малките деца. Боти много му липсваше и му се искаше час по-скоро да се прибере у дома, да прегърне сина си и никога вече да не го пуска.
Естествено жените понякога можеха да бъдат опасни и почти винаги създаваха усложнения, а това затрудняваше отношенията с тях. Но нима пътят към всички хубави неща и красиви взаимоотношения не беше винаги труден?
Именно в това се състоеше животът: бебета, горещи вани, пластмасови патета, жени и проблеми. Хората непрекъснато търсеха смисъла на живота, а ето че той го беше открил, просто седейки си в една гореща вана, при това само за два часа… А може би бяха дни? Нямаше ни най-малка представа.
Отвори очи, видя звездите по ясното нощно небе, усети хладния свеж полъх на нощния вятър и дробовете му се изпълниха с мириса на море.
В Ирландия морето беше навсякъде, а в Дънклийв човек непрекъснато чуваше плисъка на вълните, с изключение на дните, в които морето оставаше напълно спокойно, Фицдуейн обожаваше да се вслушва в този звук, който омиротворяваше мислите му и духът му успяваше да намери покой. Но оттук не чуваше ясно ромона на вълните. Морето беше наблизо, но не достатъчно близо. Сякаш започваше да си спомня. Къщата и местността бяха сравнително отдалечени от морския бряг, разположени в подножието на някакъв хълм. Вероятно оттук се откриваше великолепен изглед към морето и към залива долу. Беше убеден, че е прав, но не можеше лично да се увери.
Горещата вана се намираше във вътрешен двор, оформен като традиционна японска градина, и сградата обграждаше мястото от всички страни. Наоколо цареше пълен покой и усамотение, нарушавани само от обичайните шумове на нощта. Не се чуваше шум от движение на автомобили, следователно не се намираха в някое от предградията или в самия Токио, който беше град с никога нестихващ живот.
Обкръжението беше изключително красиво и само по себе си представляваше една малка затворена вселена. Съществуваше нещо в стила и пропорциите на традиционната японска архитектура, което пораждаше усещането за удовлетворение и покой. Вероятно се дължеше на съчетаването на линии, материали и баланс, което по най-непретенциозен начин създаваше усет за хармония с живота и природата.
Както му бяха обяснили, че тайната на японските градини се криеше в сдържаността, изчистените линии и вписването в природните дадености. Вместо цветни лехи, претрупани с изкуствено създадени хибридни растителни видове и типичното за цветните градини в Западния свят изобилие от различни видове, тук сякаш преобладаваха предимно естествени материали, като пясък, скални камъни, чакъл, ограничен брой внимателно подбрани храсти и малко диви цветя. Естествено тази прилика с дивата природа бе само илюзия, но дори тогава човек съзнаваше, че всеки природен къс беше внимателно подбран и старателно поставен на своето място.
Илюзия, която успяваше да заблуди. Татемае и хонне. Типично за Япония.
Почувства нечии нежни ръце на раменете си, когато започнаха да масажират внимателно врата и раменете му. Тя наистина умееше да масажира. Затвори очи и се отдаде на приятното усещане. От време на време дланите й се плъзваха надолу по тялото му и започваха да галят най-чувствителните места по него.
Малко по-късно взе ръцете й в своите и положи устни първо върху едната, после върху другата. Беше облечена само в ефирна копринена юката и Фицдуейн усещаше напрегнатото тяло под нея.
— Ела — прошепна тя в ухото му. Излезе от ваната и застана бос и гол върху теракотените плочки. В небето се бяха появили първите предвестници на утрото.
Загърна раменете му с дебела хавлия, за да го предпази от студения нощен въздух. После взе втора хавлия и коленичи, за да подсуши долната част на тялото му. Остави се на прииждащото на талази удоволствие, докато почти загуби представа за времето и пространството, после се наведе, накара я да се изправи и я взе на ръце.
Ухаеше на някакъв екзотичен парфюм, който той не познаваше, но който имаше невъобразимо възбуждащо въздействие. Уханието имаше лек мускусен привкус. Сключила ръце около врата му, тя обсипваше с нежни целувки лицето му, когато той я понесе през градината и се насочи към плъзгащия се шойп, отвъд който блестяха пламъчетата на запалените свещи.