Правилата на лова [bg]

Чифуне погледна отново контролната кула. Можеше да вдигне във въздуха покрива на кулата с един четиридесеткалибров снаряд, но бяха прекалено близо, за да успее да постави продълговатия снаряд в специалната втора цев, но дори ако успееше, последвалата експлозия можеше да извади и самите тях от строя. Мислено си отбеляза за в бъдеще винаги да взема със себе си по някоя и друга бройка от добрите стари ръчни гранати. Тази мания по оръжията за водене на открита стрелба беше направо абсурдна. Само секунди след започването на престрелка всеки разумен участник в нея се оказваше зад някакво прикритие, а в такива случаи най-подходящи за целта си оставаха гранатите.

Ренако извика и Чифуне погледна към него. Лицето на детектива беше изкривено от болка. Пресегна се и придърпа крака си под прикритие, сякаш той не можеше да се движи сам. Един куршум беше улучил крака му, когато Ренако се протегнал за миг и кракът му бе останал извън очертанията на тяхното невзрачно прикритие. Лицето му бе посивяло от болката, а по челото му бяха избили ситни капчици пот. Подобна рана вероятно причиняваше непоносима болка, независимо че не представляваше непосредствена опасност за живота.

— Ренако-сан — обърна се към него Чифуне, — мислите ли, че можете да се заемете с покрива? Ние ще го прочистим, но междувременно трябва да не им давате възможност да надигнат глави. А след това ще можем да ви помогнем.

Ренако кимна отпаднало. Ога му помогна да легне по гръб, за да може да наблюдава парапета, постави нов пълнител на оръжието му и го зареди. Ренако също имаше МП5, но Ога нагласи неговото оръжие на автоматичен режим на стрелба.

— Няма да е трудно, Ренако-сан — каза Ога. — Само трябва да ги поизкъпете с оловен дъжд, ако някой покаже глава.

— Хай, сержант-сан — отвърна Ренако. Чувстваше се отпаднал и парапетът току се размиваше пред очите му, после отново се фокусираше, но мислеше, че ще може да издържи достатъчно дълго.

До този момент Чифуне бе обстрелвала със своя гранатомет входа в другия край на площадката, защото ако Фицдуейн бе все още жив, бе много възможно да се намираше някъде в онази посока. Все пак скоро щяха да се лишат от лукса да могат да избират.

— Когато ви дам знак, сержант-сан — обърна се Чифуне към Ога. Той кимна мълчаливо. — Сега! — извика тя.

Ога се изправи зад барикадата и даде картечен откос, принуждавайки онези в и около входа да се скрият поне временно. Почти едновременно Чифуне също откри огън със своята автоматично презареждаща се карабина тип „С-Маг“, а след това се прицели с гранатомета и стреля.

Тумбестият снаряд, приличен на прекалено наедрял куршум, излетя от долната цев на карабината и хлътна във входа.

Във въздуха се издигнаха пламъци и полетяха тела. Чифуне обезопаси района, обстрелвайки горната част на кулата с остатъка от амунициите си за модела „С-Маг“, смени пълнителя и последва примера на Ога, който бе заобиколил кулата и бе изчезнал от погледа й, шмугвайки се през вратата. Навсякъде около тях имаше все още горящи отломки от хеликоптера, а докато Чифуне тичаше, от покрива отекнаха изстрели. Гранатата беше взела жертви, но защитниците на кулата не бяха извадени от строя.