Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не казвай сбогом [bg]
Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не казвай сбогом [bg]

Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:

Лятна сутрин в градче край Мисисипи. Петата годишнина от сватбата на Ник и Ейми Дън… И точно в този ден Ейми изчезва от дома си. Следите от борба изглеждат нагласени, а поведението на примерния съпруг е повече от съмнително. Намереният дневник на Ейми утежнява ситуацията, защото… разкрива съвсем различен поглед за брака им от думите на Ник. Златното момче на града бързо се превръща в главния и единствен заподозрян. Но той упорито твърди, че е невинен. Ник е неискрен и определено крие тайни — но наистина ли е убиец? И ако не е виновен, то тогава къде е красивата му съпруга?    Джилиан Флин прави брилянтна дисекция на рухването на един брак. Напрегнат и оригинален, „Не казвай сбогом“ е трилър за отношенията между двама души, които превръщат любовта помежду си в отровен коктейл от лъжи и омраза. Вече две години романът е на челните места в класациите за най-продавани заглавия, критиците го обявиха за една от книгите на 2012 г. През 2014 излезе филмовата екранизация с участието на Бен Афлек и Розамунд Пайк.
1 ... 166 167 168 169 170 171 172 173 174 ... 186
Перейти на страницу:

В.: Много добра памет.

О.: Благодаря.

В.: Значи държахте ножица и дръжката на Джуди, когато слязохте долу. Защо и двете?

О.: Кой знае? Не разсъждавах, просто отидох да отворя вратата. Аз… по някаква причини си помислих, че може да са цветя, а не исках доставчикът да си тръгне, понеже у дома няма кой да подпише, че ги е получил.

В.: Какво стана после?

О.: Деси закрачи из къщата зачервен и не на себе си, и каза: „Какво ще правиш на годишнината си?“. Това ме уплаши — че знае датата на годишнината ми, че изглежда ядосан по този повод, а после тревогата му изригна, той ме стисна за китките, изви ръцете ми зад гъба, ножицата изхвръкна и аз се опитах да се вкопча в първото нещо пред погледа си.

В.: После?

О.: Ритнах го и се измъкнах за секунда, изтичах в кухнята, сборичкахме се и той ме удари веднъж с дървената дръжка на Джуди, аз политнах и той ме удари още два-три пъти. Помня, че за секунда нищо не виждах, всичко ми беше размазано, главата ми пулсираше и се помъчих да взема дръжката, но той прободе ръката ми с джобното ножче, което носеше. Още имам белег, нали виждате?

В.: Да, беше отбелязано по време на медицинския преглед. Имате късмет, че раната е само повърхностна.

О.: Не я усещам повърхностна, повярвайте ми.

В.: Значи той ви намушка. Ъгълът е…

О.: Не съм сигурна под какъв ъгъл се намирах, нито дали го направи нарочно, нито дали случайно не съм се натъкнала на острието — изгубих равновесие. Помня, че дървената дръжка падна на пода и аз погледнах надолу и видях кръвта от прободната рана да се стича на локва край пръчката… Струва ми се, че тогава съм припаднала.

В.: Имате късмет, че не са останали трайни контузии на местата, където ви е ударил.

О.: Мисля, че не нарани кожата. Но наистина ме зашемети.

В.: Къде бяхте, когато се свестихте?

О.: Свестих се с вързани ръце и крака в дневната у дома.

В.: Изпищяхте ли, опитахте ли да привлечете вниманието на съседите?

О.: Бях уплашена до смърт. Буквално до смърт. Не ме ли чухте? Мъж, който ме преследваше маниакално от десетилетия, ме преби, прониза ме с нож, върза ме. Мъж, който преди време опита да се самоубие в спалнята ми в общежитието.

В.: Добре, добре, Ейми, извинете, не исках да прозвучи, все едно ви обвинявам, просто трябва да схванем цялата картинка, за да приключим с разследването и да продължите живота си. Искате ли още вода, кафе или нещо друго?

О.: Нещо топло ще ми дойде добре. Студено ми е.

В: Няма проблем. Ще й донесете ли кафе? Какво стана после?

О.: Мисля, че първоначалният му план е бил да ме усмири и после да ме отвлече, като направи така, че да изглежда сякаш съм избягала, понеже щом се свестих, той току-що бе избърсал кръвта в кухнята и беше изправил масичката с античните орнаменти, която бе паднала, докато тичах към кухнята. Дръжката на куклата също я нямаше — сигурно я е хвърлил в реката. Ножът вероятно също е някъде там. Само че времето го притискаше и според мен се е случило следното: видял е неразборията в дневната, зачудил се е колко ли време ще му трябва да я оправи, затова е решил да зареже всичко така. Да личи, че там се е случило нещо лошо. Отворил е входната врата и е съборил няколко неща в дневната. Катурнал е отоманката. Затова местопрестъплението е изглеждало странно — наполовина е истина, наполовина е инсценирано.

В.: Опитвал се е да натопи Ник, така ли?

О.: Не конкретно Ник, не мисля. Според мен тогава изобщо не му е пукало — просто е решил, че ще му е по-лесно да се възползва от обстановката, отколкото да отделя време да оправи всичко. Аз се съпротивлявах по-ожесточено, отколкото е очаквал. Дадох доста сериозен отпор.

В.: Не се съмнявам. Деси не е оставил никакви отпечатъци…

О.: Носеше гумени ръкавици. Отначало не забелязах, понеже винаги криеше ръцете си в джобовете.

В.: Значи Деси е оставил уличаващи следи на всички основни спирки от търсенето на съкровища: в кабинета на Ник, в Ханибал, в къщата на баща му, в бараката на Го?

О.: Не разбирам какво имате предвид.

В.: В кабинета на Ник имаше бикини — не вашият размер.

О.: Сигурно са на момичето, с което той… излизаше.

В.: И нейни не са.

О.: Не мога да ви помогна с това. Може да не се е виждал само с едно момиче.

1 ... 166 167 168 169 170 171 172 173 174 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)