Великият лов
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великият лов». Краткое содержание книги:
Но издирването на Рога на Валийр се оказва само началото на дълго, изпълнено с чудодейни открития пътешествие…
Стаята беше оскъдно обзаведена и боядисана в бяло. На една от двете корави скамейки седеше млада жена с червеникаво-златиста коса, сипеща се по раменете й. Подът беше гол — на новачките не се полагаха постелки. На Егвийн й се стори, че девойката е приблизително на нейните години, въпреки че достойнството и самообладанието й я правеха като че ли малко по-възрастна. Простоватата кройка на роклята й на новачка просто й прилягаше някак по-добре. По-елегантно. Това беше всичко.
— Аз съм Елейн — каза тя и килна глава, оглеждайки Егвийн. — А пък ти си Егвийн. От Емондово поле, в Две реки. — Произнесе го така, сякащ беше важно, но след миг продължи: — Всяка, която е била тук за малко, винаги я прикачват към някоя новачка, за да й помогне да се оправи в първите няколко дни. Моля, седни.
Егвийн седна на другата скамейка, срещу Елейн.
— Мислех, че ще ме учи някоя Айез Седай, след като вече ме приеха за новачка. Но единственото, което се случи досега, бе, че Педра ме събуди два часа преди да се съмне и ме накара да мета коридорите. Каза ми също така, че трябва да помогна в миенето на чиниите след храна.
Елейн свъси вежди.
— Аз мразя да мия съдове. Никога не ми се е налагало да… Все едно, това сега няма значение. Не се безпокой, ученето няма да ти избяга. Всъщност от днес нататък обучението ти ще започва всеки ден от този час. От закуска до Високия гонг, после отново, от обяд до Тройния гонг. Ако си особено схватлива или пък прекалено мудна, могат да те поемат също така и от вечеря до Последния гонг, макар че това време обикновено е за почистване. — Сините очи на Елейн добиха умислен вид. — Ти си родена с това, нали? — Егвийн кимна. — Да, мисля, че го почувствах. И с мен е така, родена съм с него. Не се отчайвай, ако не си го усетила. Ще се научиш да чувстваш дарбата у други жени. Аз имах това предимство, че отраснах в присъствието на Айез Седай.
Егвийн се накани да я попита за това „отрасване в присъствието на Айез Седай“, но Елейн продължи:
— И също така не се отчайвай, ако отнеме известно време преди да можеш да постигнеш нещо. С Единствената сила, искам да кажа. Дори най-простите неща отнемат време. Търпението е добродетел, която трябва добре да се научи. — Нослето й се сбръчка. — Шериам Седай обича да казва, че дава всичко от себе си, за да научи и нас. Опитай се само да затичаш, когато тя ти каже да вървиш, и ще видиш как ще те извика в кабинета си, преди да си успяла и да мигнеш.
— Аз вече получих няколко урока — отвърна Егвийн, стараейки се да прозвучи скромно. Разтвори се за сайдар — това сега й се стори малко по-лесно — и усети как топлината изпълни тялото й. Реши да опита най-голямото нещо, което вече умееше. Протегна ръка и върху дланта й се оформи блестяща сфера от чиста светлина. Сферата се полюшваше — все още не успяваше да я задържи неподвижно, — но все пак я имаше.
Елейн на свой ред спокойно протегна ръка и над дланта й изгря същата светеща топка. Нейната също потрепваше.
Само след миг около Елейн се оформи бледо сияние. Егвийн ахна и светещата й топка изчезна.
Елейн се изкикоти и нейната светлина също се стопи — както ореолът, така и сферата.
— Видя го около мен, нали? — възкликна тя възбудено. — Аз го видях около теб. Шериам Седай ми каза, че би трябвало да го видя. Но ми беше за първи път. За теб също ли?
Егвийн кимна и също се засмя.
— Харесваш ми, Елейн. Струва ми се, че ще станем приятелки.
— И аз така мисля, Егвийн. Ти си от Две реки, от Емондово поле. Познаваш ли едно момче на име Ранд ал-Тор?
— Познавам го. — Егвийн внезапно си спомни за една история, която Ранд й беше разказал, приказка, на която тя не бе повярвала, как паднал от някаква стена в една градина и как срещнал там… — Ти си щерката-наследница на Андор! — ахна тя.
— Да — отвърна простичко Елейн. — Ако Шериам Седай само чуе, че съм го споменала, ще ме привика в кабинета си още преди да съм си затворила устата.
— Всички говорят за това привикване в кабинета на Шериам. Дори Посветените. Толкова ли много ги гълчи? На мен ми се струва добра.
Елейн се поколеба, а когато заговори, произнасяше думите си бавно, без да поглежда Егвийн в очите.
— Държи на бюрото си снопче върбови клонки. Казва, че като не може да те научи на правилата по цивилизован начин, ще те научи другояче. А за новачките съществуват толкова много правила, че е много трудно да не нарушиш някое от тях.
— Но това… това е ужасно! Аз не съм дете, и ти не си. И не искам да се държат с мен като дете.