Последният довод на кралете [bg]

А засега, почти непрекъснато, отстъпваше Деветопръстия. За повечето хора той беше огромен изверг, но в ужасяващата компания на Страховития изглеждаше нищожно дребен и слаб. И сякаш това не беше достатъчно, в този кръг ставаше нещо много странно. Уест не намери друга дума за него освен „магия“. Дълбоките смъртоносни рани в синята плът на Страховития се затваряха пред очите му. Това нещо не беше човек. Нямаше какво друго да е освен демон. Всеки път когато приближаваше към Уест, той изпитваше усещането, че е застанал на прага на ада.

Уест примижа болезнено, когато Деветопръстия полетя безпомощно към щитовете в далечната страна на кръга. Страховития вдигна бронирания си юмрук, за да му нанесе удар, който със сигурност щеше да направи черепа му на кайма. Замахна, но пропусна целта. Деветопръстия отскочи настрани в последния момент и стоманата мина на косъм от челюстта му. Тежкият му меч се стовари и отскочи с камбанен звън от бронираното рамо на Страховития. Гигантът залитна крачка назад и Деветопръстия премина в атака. Бледите белези се бяха разтегнали по скованото му лице.

— Да! — процеди през стиснати зъби Уест и мъжете около него изреваха окуражително.

Следващият замах на меча се плъзна с пронизителен писък по бронята на гърдите на гиганта, остави след себе си дълга, светла резка в черния метал и изрови голям чим трева от кръга. Следващият удар попадна сред облак от ситни капки кръв в сините ребра на Страховития и го накара да залитне силно назад. Уест отвори уста, когато огромната сянка падна отгоре му. Страховития се стовари върху щита му като падащо дърво. Огромната му тежест свали Уест на колене, треперещ от усилие, с преобръщащ се от ужас и отвращение стомах.

И в този момент я видя. Катарамата на единия ремък, който държеше черното, покрито с шипове, парче стомана под коляното на Страховития, беше само на инч от свободната му ръка. В този момент в главата му остана само една мисъл, че след всичките трупове, които остави след себе си в Англанд, Бетод щеше да се измъкне. Изскърца със зъби и сграбчи дебелия като колан за панталони кожен ремък на бронята и в момента, в който Страховития вдигна огромното си телосложение от щита му, Уест го дръпна силно назад. Катарамата издрънча отворена, а плочата черна стомана увисна под огромния прасец, още с първата тежка стъпка на гиганта и силния замах на ръката му, с който запрати Деветопръстия назад.

Уест се изправи тежко. Вече съжаляваше за импулсивното си действие. Огледа кръга от мъже, търсеше знак, че някой го е видял какво направи. Никой, всички очи бяха приковани в биещите се. Пък и това беше просто дребен, нищожен опит за саботаж, който с нищо нямаше да промени развоя на събитията в кръга. Освен да му докара смъртта, естествено. Всяко дете в Англанд знаеше това. Хванат ли те да мамиш по време на дуел в Севера, те чака Кървавия кръст, изсипват ти червата навън.