Нощни вълци

— Ти и без това си затрупан от дела — обясни ми Меркулов. — От какъв зор съм длъжен да те посвещавам във всички дреболии, които съпровождат моята работа? Та аз наблюдавам не само вашата следствена част, а и цялата следствена структура на Русия, нима не ти е ясно?

— Ако правилно съм те разбрал, Костя — казах аз, — това дело е престанало да се числи към дреболиите от момента, когато са убили инкасаторите и са задигнали купища пари.

— Правилно си разбрал — съгласи се Меркулов. — Делото за бандитското нападение на инкасаторската кола и другите нападения срещу банките е взето под личния контрол на главния.

Все пак продължавах да не разбирам каква е връзката между визитата на Портнов и обирите. И попитах за това Меркулов.

— Никаква — отвърна той, макар да ми се стори, че крие нещо. — Засега никаква.

— Да попитам по друг начин — не мирясвах. — Каква е връзката между появяването на Портнов в нашата страна и обирите?

— Това вече не е един въпрос. — Костя притежаваше ангелско търпение. — И пак ще ти отговоря — никаква.

— Не е логично — не се предавах аз. — И въобще защо сме се лепнали за тоя Портнов? Може би той отдавна вече е просто честен бизнесмен, който е осъзнал грешките на миналото си и се е разкаял. А това, че е идвал при теб, още нищо не доказва — кой знае какво може да е имал наум. Представата, че у нас всички са корумпирани, не е толкова далеч от истината. Ами ако той наистина ти е предлагал честно сътрудничество — според своите представи, разбира се? Той като капиталист е смятал, че за информацията трябва да се плаща.

— Давам ти жокер — уморено произнесе Меркулов и двамата с Грязнов застанахме нащрек: сега той ще каже нещо много важно. — В хиляда деветстотин и осемдесета година Феликс Портнов е бил коронясан. В лагера.

— Тоест той е станал вор в законе — признат бандит — уточни Грязнов.

— Именно — кимна Меркулов. — Имате ли още въпроси или и така всичко ви е ясно?

— Защо не ни казахте веднага, гражданино началник? — упрекнах аз Костя.

— Да — замислено проточи Грязнов. — Признатите бандити и в Африка са си бандити.

— Удивително точна забележка — съгласих се и аз. — А в Америка те не са просто бандити, те са… Почакайте!

Меркулов и Грязнов любопитно ме гледаха: що за мисъл е хрумнала на господин Турецки?

— Почакайте — повторих аз, втренчен в пространството.

В това, което исках да кажа, имаше нещо странно стройно, точно, проверено. Но какво — въобще не можех да го формулирам и това ме измъчваше.

— Почакайте — като курдисан повторих аз.

Грязнов естествено не издържа.

— Абе какво да те чакаме — изруга той. — Да си спомниш целия списък признати бандити?

Уж глупост каза, а всичко изведнъж си дойде на мястото.

Разбира се.

— И така — казах с интонацията на Меркулов. — През осемдесета коронясват Портнов.