Нощни вълци
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #15
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-134-3
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Нощни вълци». Краткое содержание книги:
— Защо да ти отваря, щом заплашваш едва ли не да го убиеш? — логично отбеляза Стас. — Кой ще ти отвори, когато си в такова състояние?
— Чуй ме, Стас — каза портиерът, — така повече не може. Знаеш ли какво е забъркал тоя артист?
— Какво?
Ахмет размаха пред лицето на Стас няколко квитанции. Стас забеляза, че това бяха обикновени телефонни сметки за междуградски разговори.
— Ето! — крещеше Ахмет. — Виждаш ли? Разговарял! Един и същи код! Една минута разговор струва седем хиляди! Знаеш ли колко е наговорил? Повече от милион е наговорил! Направо ме е разорил, просяк ме направи!
— Защо теб? — учуди се Стас.
— А кой ще плаща, а? — застена Ахмет. — Той ли? Или ти? Ти имаш ли излишен милион? Имаш ли? Нямаш! А аз имам, ама не ми е излишен. А трябва да се плати. Аз не мога без телефон. Ти също не можеш. Кой ще плаща? Аз! Виж само колко е наговорил! А?
— Почакай! — Стас взе от ръката му квитанциите. — Може да е станала някаква грешка, случва се, ще се оправим.
— Каква грешка? — пак се разкрещя Ахмет. — Никаква грешка няма! Видях кода в телефонния указател. Това е Новосибирск! Той е звънял на дъщеря си. Всеки ден, че и по два пъти на ден.
Наистина на всички квитанции беше отбелязан един и същи код. Нямаше грешка.
— Е, и какво — каза Стас и му върна квитанциите. — Всичко става. Може да му се е наложило да се обади.
— Знам аз какво му се е наложило — не мирясваше Ахмет. — Той на тая кучка, дъщеря си, само едно може да каже: прати пари, да върна дълга на Ахмет, че съвсем ме измъчи. А тя ето какво му е показала! — Ахмет сви трите си пръста в кукиш и го размаха пред носа на Стас. — Разбра ли? Пука й за него! Ама аз какво да правя?
В това време вратата на стаята на Маков се отвори. На прага застана бледият артист, целият треперещ от ярост. Стас за първи път го виждаше такъв.
— Ти… — Той изгледа Ахмет с такива безумни очи, че оня се дръпна назад. — Веднага прекрати! Разбра ли? Да не си посмял да говориш за дъщеря ми! Ти на нокътя й не можеш да стъпиш!
— Тогава защо не вземеш пари от нея? Защо крънкаш от мен? А? Стас, виж го, обижда ме, а своята въртиопашка над другите слага! Аз…
Но той не можа да се доизкаже. Маков изведнъж пронизително закрещя и се хвърли обратно към стаята.
Ахмет веднага утихна и попита Стас:
— Какво му стана, а?
Стас не успя да отговори. На прага на стаята се появи с двуцевка в ръцете Маков. Той я насочи срещу Ахмет и проговори с треперещ глас:
— Ти… Веднага се извини. Веднага!
Ахмет застина със зяпнала уста.
Стас бавно се приближи до Маков.
— Григорий Романович — предпазливо каза той, — успокойте се. Ахмет нищо лошо не ви желае. Той се поразгорещи, но ще се извини, непременно ще се извини.
— Какво? — избухна Ахмет. — Аз да се извинявам пред тоя? Че съвсем да спра да се уважавам, така ли? Ако неговата въртиопашка беше тук, щях да й покажа каква кучка е. Щях да й…
Лудият вик на Маков не му даде да довърши:
— Млъкниии! — закрещя старецът и като насочи оръжието към Ахмет, стреля.
Стас успя да хване цевта, но двата куршума продупчиха тавана. Двойният изстрел изтрещя в комуналната квартира като гръм от ясно небе. Стас веднага измъкна оръжието от ръцете на Маков.
Ахмет се вкамени.
— Ти мен?… — потресено попита той Маков. — Мен искаше да убиеш, така ли?
И се хвърли срещу стареца. Стас не успя да го удържи. На два скока Ахмет преодоля разстоянието до вратата и през рамото на Аленичев нанесе удар с юмрук в челюстта на стареца. Главата на Маков отскочи назад и се удари силно в рамката на вратата. Старецът изхлипа и се свлече на пода.
Стас веднага се хвърли на помощ, но беше късно. Старият артист Маков бе мъртъв.
— Ти… — Стас изгледа Ахмет, който още не разбираше какво е сторил. — Разбираш ли какво направи?! Ти го уби!
— Той мъртъв ли е? — промърмори Ахмет, като се дърпаше от тялото. — Съвсем мъртъв, така ли? Аз ли съм го убил?
Лицето на Маков пред очите им придобиваше восъчен оттенък. Смъртта сякаш се беше изчакала за стария артист и сега веднага встъпи в правата си.
— Какво да правя, Стас? — питаше Ахмет. — Какво да правя сега?
— Иди на телефона — отвърна Стас. — Набери 02. Самопризнанието ще облекчи съдбата ти.
— Стас, ти нали видя — той стреля в мен. Той искаше да ме убие, а не аз него.
Стас кимна.