Нощни вълци

— Звучат зловещо — намеси се Фаизов. — Те знаят не само това, за което спомена тук Александър Аркадиевич, но и още някои неща. Например кога се превозват крупни суми в налични пари. И това не само ни тревожи, но и ни плаши. И ако движението по сметките и въобще всичко, свързано с финансите и безкасовите плащания, може да се обясни с елементарен пробив в защитата на нашите компютри, поради което те са наясно с цялата ни база данни, то за мен лично е доста трудно да си обясня откъде знаят за превозването на сумите в наличност. Бих казал, че в някои случаи това направо е невъзможно. Но те неизвестно как знаят всичко.

— Нима не вкарвате в компютрите тегленията на суми в наличност? — попита Меркулов, без да сваля поглед от Фаизов.

Банкерът охотно отвърна:

— Боя се, че не разбирате за какво става дума. За да се осигури пълна секретност, данните за превозването на налични пари се вкарват в компютъра минута преди да започне самата операция по транспортирането им. За това кратко време е невъзможно да се разкрие тази, меко казано, служебна тайна. Да не говорим пък — да се планира обир. А при тях, трябва да им се признае, се получава доста добре.

— Даже прекалено — обади се мълчащият до този момент Роберт Илич Цой.

— Е, какво пък — каза Меркулов. — Ако съм ви разбрал правилно, главният извод, който сте решили да споделите с нас, е, че на престъпниците е известно по някакъв начин всичко, което става във вашите банки.

— Съвсем точно — потвърди Горшенев.

— И както ни се струва — добави Цой, — работата тук съвсем не е в проникването в нашите компютърни база данни. По-точно — не само в това.

— Имате ли някакви предложения, желания? — попита ги Меркулов.

Банкерите имаха приготвен от по-рано отговор на този въпрос.

— Ние решихме — каза Горшенев — да обявим премия. Ако вашето разследване успее, нашите три банки ще преведат по сметката на Главна прокуратура на Русия по половин милион долара. Мисля, че по-нататък към нас ще се присъединят още няколко солидни банки.

И тук Грязнов нададе глас.

— Между впрочем — започна той малко обидено, както ми се стори — тук е представена не само прокуратурата, аз представлявам МВР, по-точно Московската криминална милиция, тоест МУР.

Меркулов вдигна длан, за да го успокои.

— Ще се оправим — каза той. — Никога не сме забравяли братята по оръжие. Всъщност, господа, вашето предложение вероятно е правилно, а умозаключенията ви са смислени. Разбира се, с ваша помощ ще проведем щателно разследване. Вече имаме някои съображения как да стане. Може да се каже, че вече сме стигнали до определено решение. — Той угаси с поглед пламналия в очите ми въпрос. — Що се касае до възнаграждението, не мисля, че ще се намери причина да го откажем. Прокуратурата, както всички, си има дупки за закърпване.

Той стана, като с целия си вид даваше да се разбере, че съвещанието е свършило. Разбира се, станаха и всички останали, включително и аз.