Нощни вълци

Грязнов попита:

— По повод разследването на банковите обири ли?

— Точно така — кимна Меркулов. — Групата, за която става дума, получава кодово име „Пантера“.

— Бива си го — не се сдържах аз. — И защо именно пантера? А не тигър или магаре например?

— Нещо против ли имаш? — намръщи се Меркулов.

Наистина, какво се заяждам?

— Ами — вдигнах рамене. — Все ми е тая, ако ще да е кенгуру.

— И така, групата ще се казва „Пантера“ — повтори Меркулов и взе един лист от бюрото си. — В нея влизат тринадесет следователи от прокуратурата и милицията, шестнадесет оперативници и тридесет бойци от специалните части на милицията.

— Това ли е окончателният списък? — избухна Грязнов. — Без да го съгласуваш с мен! Откъде знаеш кого именно от моите хора съм смятал да включа в групата?

— Списъкът засега включва само служителите от следствената част на Главна прокуратура — обясни му Меркулов. — А списъкът на вашите хора искам да е на бюрото ми до четиринадесет часа.

— Но… — опита се да възрази Грязнов, само че Меркулов го прекъсна, при това доста твърдо:

— Никакви „но“! Решението е съгласувано с твоя министър. Така че бъди добър — до четиринадесет нула нула.

Още от сутринта ми беше тръгнало така, всичко вървеше наопаки, така че и сега ме носеше по утъпкания път.

— Не съм против това решение — казах. — Групата би могла да поработи не лошо. Но не ти ли се струва, Костя, че всичко се прави с някакъв прекален размах? Да не излезе, че нашият мощен топ ще гърми по врабци? Образно казано, естествено.

Но моята образна реч ядоса Меркулов и той затръби като ранен слон:

— Аз тая група не съм я рисувал с моливче по листа! Прокарах я през всички инстанции! Знаеш ли колко кандърдисвах шефовете на различните ведомства да работим заедно — имам предвид МВР, ФСС1 и другите силови структури…

— Не можеш ли да се изразяваш по-спокойно — казах му. — След като си решил, че е жизненонеобходимо да се създаде такава мощна следствено-оперативна група, значи си бил наясно срещу кого се каниш да се бориш и срещу кого пращаш нас, следователите от прокуратурата и милицията, и оперативния състав на МУР?

Меркулов утихна и кротко отговори:

— Представях си.

— Ами посвети и нас тогава.

Грязнов ни гледаше любопитно.

— Да — казах. — И бъдете любезен, господин държавен съветник от правосъдието втори клас, да обясните защо аз, най-близкият ви приятел и помощник, въобще не знаех за вашите намерения? Що за тайни на мадридския двор са това?

Костя не ме удостои с отговор. Изведнъж ни заговори за нещо съвсем друго.