Вещиците от Йист Енд [bg]

Сервира с усмивка питиетата на Дан и Аманда. Те празнуваха началото на връзката си, а Фрея знаеше, че първите две седмици от всяка връзка бяха нещо като меден месец за всяка двойка. Днешните двойки обикновено живееха заедно години наред, като все отлагаха сватбата, така че техните медени месеци на практика се оказваха лишени и от меда и от романтиката под лунната светлина. Сексът, ако имаше такъв, носеше интериорен характер в мисионерски стил. Много от двойките се възбуждаха повече от обстановката в луксозните хотелски стаи, отколкото от вида на голите си тела. Дните, когато треперещата невеста девственица смирено лягала в брачното легло и се завивала до брадичката, отдавна са в миналото. Което обясняваше, защо Фрея гледа на двойката с такава симпатия. Това бяха хората, които се прекланяха пред ново божество и които тя дари с усмивка и безплатни напитки.

Преподобният и жена му си поръчаха бутилка вино, а Блейк поиска бира. Фрея сервира напитките на бара и се обърна към последния си клиент, кмета.

— Какво да ви предложа, сър? — попита тя.

— Уиски, чисто. Благодаря ти, Фрея.

— На вашите услуги, кмете! — отвърна тя. Тод Хатчинсън бе млад, ловък и честолюбив. Имаше големи планове за Норт Хемптън и беше подкрепен за този пост от хора като Блейк Аланд, направили предизборни дарения за кампанията му. Младият кмет се ползваше с популярност в града, но Фрея знаеше, че сестра й, Ингрид, не беше сред поддръжниците му, след като разбра за плановете му за продажба на библиотеката. Бедната Ингрид! Тя нямаше да може да направи нищо, ако предложението на кмета бъде одобрено.

За разлика от Ингрид Фрея нямаше нищо против Тод — беше вежлив и оставяше добри бакшиши и бе женен за журналистка от местна медия, водеща колонката с новините. Според слуховете именно съпругата му е сред претендентите за длъжността онлайн сътрудник в държавен интернет сайт. Може би това беше причината Тод да се обърне към онлайн порното. Изграждането на две големи кариери в едно семейство означава, че двойката рядко има време един за друг, което разбира се е много лошо. Фрея му подаде поръчаното уиски и се обърна към бара.

— Какво става? Много е тихо за петък вечерта — попита я шефът й, Сал Маклафлин, който бе наследил бар „Норт Ин“ от брат си след пенсионирането. Седемдесетгодишен веселяк, Сал притежаваше рунтави вежди и дълбок гръден смях. Веднага взе Фрея на работа и започна да се отнася с нея като достоен дядо. Изкашля се, прикрил уста с носната си кърпа и леко изхриптя.

— Да не би да си се разболял? Защото това не звучи добре — Фрея лекичко го подразни, когато той звучно издуха носа си.

— Алергия — присви рамене Сал. — Явно времето се променя. — И той отново се издуха, въздъхна, а раздразнените му очи се насълзиха. — Винаги ме напада през юни. — И действително, това беше необичайно рязка промяна от дъждовна пролет към влажно лято. Въздухът беше плътен и тежък, дори повече от обикновено. А и горещината бе задушаваща и потискаща, съвсем нехарактерна за началото на сезона.