Обект № 522 [bg]

Стой в сенките… Вън от обсег. Особено в такова време. И на всяка цена избягвай прозорците. Ще се изненадате какви воайорски наклонности имат хората, колко много ви наблюдават от другата страна на стъклото, в което иначе виждате само отражения или отблясъци.

Къде се бави? Къде?

Ако не получа транзакцията си скоро…

Изведнъж… Ах! Сърцето ми се разтуптява, когато я виждам — Майра 9834.

Движи се бавно, изящните й крака се напрягат. Колело за хиляда и двайсет долара. Първата ми кола струваше по-малко.

Ах, този прилепнал по тялото колоездачен екип! Дишането ми се учестява. Копнея за нея.

Оглеждам улицата. Няма никого, само приближаващата се жена. Вече е на десетина метра от мен. Мобилният ми телефон е изключен, но го държа на ухото си, в другата ръка стискам плик от близкия супермаркет. Поглеждам жената. Излизам на тротоара, водейки разгорещен разговор с несъществуващ събеседник. Спирам и я изчаквам да мине. Намръщвам се, после я поглеждам. Усмихвам се.

— Майра?

Тя забавя. Екипът й е толкова прилепнал… Овладей се, овладей се! Дръж се естествено!

От прозорците към улицата никой не гледа. Не минават коли.

— Майра Уайнбърг?

Спирачките изскърцват.

— Добър ден.

Поздравява ме и се мъчи да си спомни откъде ме познава — хората са готови на всичко само да не изпаднат в неловко положение.

С походка на стабилен бизнесмен тръгвам към нея. Казвам на невидимия си събеседник по телефона, че ще му се обадя пак, и затварям.

— Извинете… — Тя се намръщва. — Вие сте…

— Майк. Агентът от „Оджилви". Мисля, че се запознахме на… да, точно така. На рекламната кампания на „Нешънал Фуудс" в „Дейвидс". Ние бяхме във второто студио. Бяхте с… как му беше името? Ричи. Вас ви хранеха по-добре от нас.

Тя се усмихва сърдечно.

— О, да.

Спомня си Дейвид, „Нешънал Фуудс", Ричи и храната във фотографското студио. Но не може да си спомни мен, защото никога не съм бил там. Не е имало и никакъв Майк, но тя не се замисля над това, защото така се е казвал и покойният й баща.

— Радвам се да те видя — изричам с усмивка, която трябва да подчертае, че съм приятно изненадан от случайната среща с приятел. — Наблизо ли живееш?

— Във Вилидж. А ти?

Кимвам към къщата на Гришински:

— Тук.

— Леле, цяла къща. Супер.

Разпитвам я за работата й, а тя ме пита за моята. После присвивам очи:

— Трябва да влизам. Ходих за лимони. — Вдигам пазарския илик. — Чакам гости. — Замълчавам за миг, сякаш изведнъж ми е хрумнала гениална идея. — Слушай, не знам дали имаш планове, но подготвям лека закуска. Ако искаш, можеш да дойдеш.

— О, благодаря, но не съм за пред хора.

— Настоявам… с гаджето ми цяла сутрин сме тичали за здраве, той е много спортен тип. — Хубаво хрумване, струва ми се. И съвсем импровизирано. — Потили сме се повече от теб, повярвай ми. Не е нищо официално. Ще дойде един старши рекламен агент от „Томпсън". И двама от „Бърстън". Готини, но хетеросексуални. — Разочаровано свивам рамене. — Имаме и специален гост, но няма да ти кажа кой.