![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
— Затънал съм до гуша в кашата на Денко в Брайтън Бийч. За което, дължа да добавя, ти би трябвало да ни помагаш, а не да пийваш чай с проклетите британци.
— От това може да излезе нещо голямо, Лон. Два други случая, които смърдят на изфабрикувани улики. Обзалагам се, че има още. Знам колко си падаш по клишетата, Лон. „Разминавам се с възмездието" как ти звучи?
— Можеш да ми цитираш каквито искаш изречения, Линк. Зает съм.
— Това е израз, Лон. Изречението съдържа подлог и сказуемо.
— Каквото ще да е. Опитвам се да закърпя руската връзка. Никой в кметството или във федералната сграда не е доволен от това, което става.
— Имат искрените ми съболезнования. Издействай си да те прикрепят към друг случай.
— Това е убийство. Аз съм в „Организирана престъпност".
Отдел „Организирана престъпност" не разследваше убийства, но Райм само се изсмя на оправданието на Селито:
— Ти разследваш убийства, когато поискаш. Кога изобщо си се съобразявал с протоколни изисквания?
— Знаеш ли какво ще направя? — измърмори Селито. — Днес дежурен е един капитан. В централното управление. Джо Малой. Познаваш ли го?
— Не.
— Аз го познавам — намеси се Сакс. — Стабилен е.
— Здравей, Амелия. Оцеля ли от студения фронт днес?
Тя се изсмя. Райм изръмжа:
— Много смешно, Лон. Кой, по дяволите, е този тип?
— Умен мъж. Не прави компромиси. И няма чувство за хумор. Ще ти хареса.
— Много шегаджии станахте днес — измърмори криминологът.
— Той е боец. Дон Кихот. Жена му бе убита при опит за грабеж преди пет-шест години.
Сакс присви очи:
— Не знаех.
— Да, и той напълно се раздава в работата. Говори се, че някой ден ще получи ъглов кабинет на горния етаж. Може би дори в съседната сграда.
Имаше предвид сградата на кметството.
Селито продължи:
— Обади му се и го помоли да ти отпусне няколко души.
— Искам теб.
— Няма да стане, Линк. Командвам тази проклета акция. Кошмарно е. Но все пак ме дръж в течение и…
— Трябва да затварям, Лон… Команда, затвори.
— Ти му затвори телефона — изтъкна Сакс.
Райм само изръмжа и се обади на Малой. Щеше да побеснее, ако пак попадне на телефонен секретар.
Полицаят обаче вдигна на второто позвъняване. Още един висш полицейски служител, който работи в неделя. Е, Райм също го беше правил доста често и имаше един развод за свидетелство.
— Малой на телефона.
Райм се представи:
Кратко колебание. После:
— Е, Линкълн… Не си спомням да сме се срещали, но съм чувал за вас, разбира се.
— Тук съм с един от вашите детективи. Амелия Сакс. На високоговорител сме, Джо.
— Детектив Сакс, добър ден — сдържано поздрави Малой. — Какво мога да направя за вас двамата?
Райм разказа за случая и че според него уликите срещу Артър са подхвърлени.
— Братовчед ви? Съжалявам да го чуя — каза Малой, макар че не звучеше особено натъжен.
Опасяваше се, че Райм ще го помоли да се намеси в разследването с цел намаляване на обвиненията. Да, в най-добрия случай щеше да навреди на престижа му. В най-лошия можеше да се стигне до разследване на Вътрешния отдел и да излезе в медиите. От друга страна, на везните, разбира се, тежеше лошото впечатление, което щеше да направи, ако откаже услуга на човек, който е оказал толкова безценна помощ на полицията. На всичкото отгоре неподвижен. Политическата коректност бе основна грижа за градските чиновници.
Молбата на Райм обаче бе по-сложна. Той добави:
— Мисля, че има голяма вероятност същият престъпник да е извършил и други убийства.
Даде подробности за кражбата на монети и изнасилването.
Значи не едно, а три лица бяха арестувани по погрешка от колегите на Малой. Това означаваше, че три престъпления на практика оставаха неразкрити, а престъпникът все още беше на свобода. Това предвещаваше сериозни неприятности с медиите.
— Хъм, доста странно. Необичаен случай. Разбирам чувствата ви към братовчед ви…
— Единственото, което ме интересува, е да се разкрие истината, Джо — заяви Райм, без да се интересува дали думите му звучат помпозно.
— Е…
— Имам нужда само от двама полицаи, които да ни помагат. Отново да прегледат уликите от трите разследвания. Може би за някоя и друга полева задача.
— Аха, разбирам… Съжалявам, Линкълн. Нямам достатъчно хора. Не и за такова нещо. Но утре ще говоря със заместник-комисаря.
— Защо не му се обадим още сега?
Отново колебание.
— Не. Днес е зает.