![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
— Очаквам обяснение, стари приятелю — продължи Арбаз. — През годините ме уверяваше, че Джаядип е един от най-талантливите млади асасини, които си виждал. А това значи, както знаем всички, че не си виждал по-талантлив млад асасин от Джаядип. Аз самият мога да свидетелствам, че не му липсват умения, и ако досега не си ми хвърлял прах в очите, ти споделяш мнението ми. Ненадейно обаче в навечерието на отпътуването си ми съобщаваш новината, че момчето не е готово. Извини недоумението ми, но в какво отношение това отлично обучено и забележително способно момче, чийто ментор се връща у дома, не е готово? И най-вече защо?
В отривистия тон на Арбаз се долавяше нотка на гневно раздразнение. Дори трохата, залепнала упорито върху долната му устна, не смекчаваше страховития му изглед. Джаядип потъна в стола. Дори майка му изглеждаше угрижена.
Само Итън запази хладнокръвие и срещна втренчения поглед на Арбаз с неразгадаемо изражение.
— Вярно е, че момчето притежава удивителна природна дарба. Вярно е, че от нея успях да извая асасинско майсторство от необичайна класа. Аз самият научих много от Джаядип. На него отчасти се дължи решението ми да се върна вкъщи и не смятам да го преразглеждам, колкото и трохи да избълваш срещу мен, стари ми приятелю.
Сконфузен, Арбаз избърса уста и когато се отдръпна, дланта му разкри начало на усмивка.
— Защо тогава? — попита той; не, настоя за обяснение. — Защо ни напускаш в критичен момент, щом има на какво още да научиш момчето?
Усмивката, заиграла по устните и в очите на Итън, изразяваше не толкова радост, колкото добросърдечие и загриженост. Изражение, което той предаде първо на родителите, а после и на момчето.
— Липсва му инстинктът на убиец. Може да убива и несъмнено ще го направи, ако се наложи, но му липсва нещо, което ние с теб имаме. Или има нещо, което ние двамата не притежаваме.
Арбаз вирна брадичка. Лицето му поаленя.
— Казваш, че синът ми е страхливец?
— За бога, Арбаз — изсумтя раздразнено Итън, — не казвам нищо подобно, разбира се! Въпрос на характер е. Ако пуснеш момчето на бойното поле, то или ще се провали, или…
— Няма! — възкликна Джаядип, изненадвайки дори себе си.
Озърна се в очакване на упрек или дори по-болезнено наказание за ненадейното си и неканено избухване.
Баща му обаче го погледна гордо и го потупа по рамото — жест, който изпълни сърцето му с възторг.
Итън сякаш не го чу. Обърна се към Пяра.
— Това не е срамно — увери я и забеляза как в очите ѝ проблясва тайна надежда, че семейството ѝ може би най-сетне, най-после ще се освободи от сянката на кръвопролитието. — Джаядип може да служи на Братството по друг начин. Какъв учител би излязъл от него! Или прозорлив стратег! Дипломат! Велик водач. Някой трябва да се натовари с тези задачи. Джаядип е готов да поеме товара. Просто не е създаден за… воин.
Арбаз изгуби самообладание. Пяра, спокойна и невъзмутима, свикнала да вижда как съпругът ѝ включва на пълна пара, не трепна от гневния му изблик.
— Синът ми Джаядип ще стане велик воин, Фрай! Майстор асасин, начело на индийското Братство!
— Може да…
— Не и преди да се докаже в битка. Като боец. Като асасин.
Итън поклати глава.
— Не е готов, Арбаз. И съжалявам, ако те разочаровам, но според мен никога няма да бъде.
— А! — Арбаз стана и поведе момчето след себе си. Пяра тайно избърса сълза, стекла се от окото ѝ, и също се изправи, предана, макар и разкъсвана от противоречиви чувства. — Именно,
Итън! Това е само твоето мнение. Какво ще кажеш, Джай, ще опровергаем ли английския ни приятел?
Джаядип, момчето, което по-късно щеше да стане Призрака, още не бе навършило десет години, ала отчаяно искаше да зарадва баща си, защото той беше неговият крал.
— Да, татко — каза то.
11.
Драги Арбаз,
Минаха шест години, откакто напуснах Индия, за да се върна в родната Англия. От шест години не сме разменяли нито дума, стари приятелю. Дълго, предълго.
Междувременно се научих да скърбя за покойната си обична съпруга Сесили така, както тя би одобрила — тоест загърбих някогашното омерзение, за да изградя връзка с двете си деца Иви и Джейкъб. Разкайвам се, че ги обвинявах за страданията си; старая се да компенсирам изгубените години от детството им.
Дните, прекарани с необикновения ти син Джаядип, ми отвориха очите, за което съм ви безкрайно благодарен. Джаядип ме насочи по пътя на прозрението и ме накара да преоценя възгледите си. Със съжаление признавам, Арбаз, че това засили решимостта ми по отношение на въпроса, вбил клин помежду ни, а сега ме подтиква отново да се обърна към теб.