Подземен свят [bg]

— Какво ще кажете за това? — единият я прекрачи и я зашлеви по лицето; вторият се засмя и отпи от плоско шише.

С гръб към джентълмените и жената стояха трима по-едри мъже с бомбета. Телохранители. Изопнаха рамене, забелязали Призрака да приближава към тях, заобикаляйки гробовете. Арбаз и Итън биха препоръчали да се прокрадне безшумно — така би убил двама, преди да успеят да реагират. Видяното обаче събуди у него първичен гняв и желание да въздаде справедливост и той предпочете открития сблъсък. Искаше да отмъсти и отмъщението да е показно.

— Върви си по пътя, момче — каза единият телохранител, скръстил ръце. — Тук няма нищо за гледане.

Другарите му се размърдаха. Дланите на първия потънаха дълбоко в джобовете на палтото му, а на другия изчезнаха зад гърба.

— Пуснете жената — каза Призрака.

Джентълмените прекратиха играта и се изправиха над безпомощното, разранено тяло на жената. Тя простена и от болка, и от облекчение и се претърколи настрани. Полите ѝ бяха усукани около краката, кръв покриваше лицето ѝ под сплъстената коса. Нещастно, окаяно създание на около шейсет.

— Махнете се от нея — заповяда Призрака.

Единият франт се изкикоти и подаде шишето на другия, който засмука гърлото и загълта с разискрени от удоволствие очи. И двамата изглеждаха така, сякаш очакват началото на забавен спектакъл. Сам срещу петима, Призрака се надяваше да не ги разочарова.

Надяваше се, че благородният му стремеж да въдвори справедливост не го е подвел да отхапе по-голям залък, отколкото може да сдъвче.

Първият телохранител вирна брадичка и заговори отново. Думите му падаха като камъни в притихналия двор:

— Върви си, момче, преди ние да те подкараме!

Призрака го погледна изпитателно. Обходи с поглед и другарите му.

— Ще си тръгна, когато оставите жената на мира.

— Е, това…

— И след като накажа двамата побойници.

Телохранителите му избухнаха в смях, но водачът им вдига ръка и ги смълча.

— Няма начин, момче, защото виждаш ли тези джентълмени? Те ни плащат щедро, за да не падне и косъм от главата им, когато се разхождат из по-съмнителните места във великата ни столица, ако ме разбираш. За да ги пипнеш, трябва да се разправиш с нас. Как ти се струва? Не става, нали?

Зад него изтупаните гуляйджии се разкикотиха пак, подавайки си шишето. Наслаждаваха се на аперитива преди основното ястие. Бяха слаби и пияни и Призрака знаеше, че ще ги надвие с ръка, завързана зад гърба, но…

Първо телохранителите. Палтото на номер три бе разкопчано, дланите му продължаваха да се крият зад гърба. Носеше или револвер, или къса сабя, препасана над хълбока му. Изглеждаше опасен, но и прекалено спокоен и самоуверен.

Същото важеше за номер две. Палтото му до глезените бе закопчано и макар лявата му ръка да помръдваше в джоба, дясната стоеше неподвижна, стиснала вероятно палка или нож.