Легендата за Линкълн [bg]

Тя беше подновила контакта помежду им преди около пет месеца, като го беше потърсила по телефона. Последваха още няколко обаждания и съобщения, изпратени по електронната поща. Миналата седмица му се беше обадила отново и той я беше поканил да се срещнат тук. И тя беше приела.

— Реших, че може би съм сгрешила за някои неща.

Думите й го заинтригуваха. Той остави менюто.

— С възрастта осъзнах, че вярванията на моите родители може би не са били толкова погрешни.

Саласар знаеше, че както и той самият тя беше обучавана от ранна детска възраст да чете „Книгата на Мормон“, писменото свидетелство за учението и заветите, и беше насърчавана да изучава свещената книга „Безценният бисер“. Тези писания бяха достатъчни, за да се разберат всички откровения, дадени на пророците, които бяха ръководили Църквата, и да се научи цялата църковна история. От всеки светия от последните дни се изискваше да ги познава. Но той знаеше, че тя се беше опълчила срещу тях. И беше отхвърлила наследството си. За щастие, нито един от родителите й не беше доживял да го види.

— Отдавна чакам деня, в който ще изречеш тези думи — отговори той. — Именно твоето отрицателно отношение към Църквата беше причината да се отчуждим така.

— Спомням си. А виж се сега. Тогава все още се канеше да поведеш първия си клон. Сега си член на Първия кворум на седемдесетте — на една крачка от Кворума на дванайсетте апостоли. Може би първият испанец, който ще постигне тази висока чест.

Саласар долови гордостта в гласа й.