Легендата за Линкълн [bg]

— И аз — обади се Люк. — Кажи ни всичко, което знаеш. Веднага.

— Вашият агент е задържан от Саласар.

— Кой е този Саласар? — попита Малоун.

— Човекът в центъра на всичко — обясни Люк. — Испанец. Отвратително богат. Семейният му бизнес са крановете. Онези големите, които си виждал по строежите. Баща му започнал да се занимава с тях веднага след Втората световна война.

— Преди пет години сеньор Саласар ме назначи за личен асистент — започна Кърк. — Но с времето разбрах, че при него има един проблем. Работодателят ми беше мормон.

— Защо това да е проблем? — попита Малоун.

— Той е старейшина — един от високопоставените членове на Първия кворум, вероятно предопределен да стане апостол на Църквата.

— Което е доста високо в йерархията — обади се Люк.

— Познавам структурата на Църквата на светиите от последния ден — каза Малоун, без да откъсва поглед от Кърк. — Но какъв е проблемът на Саласар?

— Замесен е в някакви тъмни дела. Досега не им обръщах внимание, но неотдавна той уби човек.

— Ти откъде знаеш?

— Не го знам със сигурност. Но той се опитваше да се сдобие с един дневник от деветнайсети век. Сеньор Саласар е запален колекционер на мормонски артефакти. Собственикът на книгата отказа да му я продаде. Това го… раздразни. Малко след това дневникът се появи, а аз научих, че собственикът му е бил открит мъртъв.

— Каква е връзката със Саласар? — попита Малоун.

— Не смяташ ли, че това е необичайно съвпадение?

Малоун хвърли поглед към Люк, като се надяваше на нещо повече.

— Можеш ли да попълниш празните места?

— Иска ми се да можех. Получихме задача да направим най-обикновена проверка на миналото на Саласар. Нищо повече — само факти и числа. Бяхме изпратили агент на място, който от няколко месеца работеше по тази задача. Кърк беше връзката ни с него. А после, преди три дни, този агент изчезна. Изпратиха ме да го открия. Днес следобед се сблъсках с някои от хората на Саласар, така че откраднах един от неговите самолети.

— Той има повече от един, така ли?

— Има цяла ескадрила, да му го начукам. Нали ти казах, отвратително богат е.

— Вашият агент говори с мен — каза Кърк. — Обеща ми да ме отведе на безопасно място. Но когато разбрах, че сеньор Саласар го е заловил, изпаднах в паника и побягнах. Агентът ми беше дал един номер за връзка и аз се обадих. Казаха ми да отида в Швеция, но хората на Саласар ме проследиха.

— Твоят работодател разполага със собствени хора, така ли? — попита Малоун.

— Данити.

Малоун не очакваше да чуе тази дума, но тя не му беше непозната.

Той пристъпи към пътеката между етажерките, обозначена с надпис РЕЛИГИЯ, и потърси книгата, която беше купил преди няколко седмици от някаква странна жена, която бе довлякла няколко кашона. Надяваше се да е там. И да — книгата все още си стоеше на най-горния рафт.