Легендата за Линкълн [bg]

— Колко време ти трябваше, за да го удариш? — попита го Стефани, след като вдигна на петото позвъняване.

— Всъщност му дадох повече време, отколкото заслужаваше. Освен това току-що убих двама от лошите.

Малоун й разказа какво се беше случило.

— Разбирам те, Котън. Не ти се влиза в тази игра. Но един от моите хора наистина е изчезнал, а той има жена и три деца. Трябва да го открия.

Стефани знаеше какво ще му подейства.

Малоун откри с поглед Кърк и Люк, които бяха на петдесет метра от него. Трябваше да изчака да влязат в книжарницата му, преди да се обади по телефона, но искаше час по-скоро да разбере какво се случва. Той заговори по-тихо и се обърна към канала, с гръб към кафенетата.

— Бари Кърк знае някои неща — каза Стефани. — Трябва да бъде разпитан, а след това ще имам нужда от помощ. Двамата с Люк трябва да откриете моя агент.

— Това момче прилича на капитан от колежански отбор. Става ли за нещо?

— Всъщност не е завършил колеж. Но ако беше, мога да те уверя, че нямаше да е капитан на отбора. Просто не е такъв тип.

Малоун прецени, че Люк е на двайсет и седем или двайсет и осем години — вероятно бивш военен, защото Стефани обичаше да набира хората си от там. Но тази липса на уважение и безразсъдните му действия изглеждаха в пълно противоречие с каквато и да е институционална дисциплина. Не беше завършил и право. Малоун знаеше, че през годините Стефани постепенно беше премахнала това изискване за агентите си.

— Предполагам, че създава проблеми — каза той в слушалката.

— Меко казано. Но е добър. И по тази причина аз съм толерантна към неговата… прекалена самоувереност. Малко ми прилича на един друг човек, който едно време работеше за мен.

— Онези типове бяха на точното място в точното време — продължи Малоун. — В открито море. Готови за нас. Което означава, че или са извадили невероятен късмет, или някой е разбрал, че си ме потърсила. Твоят изчезнал агент знаеше ли къде отива Кърк?

— Не. Казахме на Кърк да отиде в Швеция.

Малоун разбра, че и тя си беше задавала същия въпрос. Откъде знаеха онези типове къде точно да ги причакат?

— Предполагам, че ще ми кажеш само онова, което според теб е нужно да знам.

— Знаеш как работим. Операцията не е твоя. Просто ми помогни за моя човек и си готов.

— Заемам се.

Малоун прекъсна връзката, прескочи на брега и се приближи до Люк.

— Току-що си намери партньор за вечерта.

— Ще ми дадеш ли назаем бележник и химикалка, за да си записвам всичко, което ще науча от теб?

— Винаги ли си толкова отворен?